Орхан Памук: Името ми е червен

В края на улицата, там, дето някога живееше Лелин, в началото на чаршията зърнах все същия бръснар в дюкяна със същите огледала, бръсначи, ибрици и сапунисани коси. Очите ни се срещнаха, но той едва ли ме позна. Полюшващият се съд с гореща вода за измиване на косата, окачен на провисналия от тавана синджир, пробуди усмивката ми - описваше все същата дъга.

За дванайсет години цели квартали, цели улици от моята младост бяха изгорели, бяха се превърнали в прашни пепелища, в пожарища, с които фанатиците плашеха децата - тук скитаха кучета; но бяха издигнати и конаци, смайващи пришълците като мен. Някои от къщите бяха с прескъпи, разноцветни венециански стъкла. Докато съм отсъствал от Истанбул, са били построени немалко двуетажни богаташки къщи, чиито еркери надвисваха над високи огради.

И тук, както и в повечето други градове парите бяха загубили стойност. Когато потеглях на Изток, фурните продаваха цели самуни от по четиристотин драма за едно акче, сега за същите пари можеше да се купи само половинка хляб, който по вкус нямаше нищо общо с хляба от детството. Да можеше да види, че за дванайсет яйца се броят три акчета, покойната ми майка щеше да каже, че кокошките съвсем са се разгащили и преди да са се изцвъкали върху главите ни, давай да бягаме в друга страна, ала аз вече знаех, че парите са обезценени навсякъде. Говореше се, че пристигащите от Нидерландия и Венеция кораби са претъпкани с фалшиви монети. Някога в монетарницата от сто дирхема сребро изсичаха петстотин акчета, сега, поради несекващата война със сафавидите сечаха по осемстотин акчета и еничарите, виждайки как се обезценяват парите им, как изхвърленият, примерно, от зеленчуковите кейове фасул се носи по водата, бяха се разбунтували, обсаждайки двореца на Падишаха ни, сякаш е вражеска крепост.

И сред цялата тая безнравственост, скъпотия, престъпност и грабителство, провъзгласилият се за сейид [7] Потомък на Мохамедовия род. - (Бел. прев.) ваиз Нусрет се бе прославил с проповедите си в джамията „Беязът“. Ерзурумският ваиз Нусрет обясняваше злощастията, сполетели Истанбул през последните десетина години, пожарите в кварталите Бахчекапъ и Казанджълар, чумата, покосяваща десетки хиляди хора, нарастващите жертви от войната срещу сафавидите, християнските въстания на Запад и превзетите неголеми султански крепости с отклоняването от пътя, посочен от Пророка Мохамед, с отдалечаване от заповедите на Свещения Коран, с търпимостта спрямо християните, със свободната продажба на вино и с музиката в дервишките текета [8] Молитвени домове с жилища на дервишите; мюсюлмански манастири. - (Бел. прев.) .

Всичко това, както и за ерзурумския ваиз, ми бе разказано от развълнуван търговец на туршия, който добави, че завладелите пазара ни фалшиви пари, новите дукати, фалшивите флорини с лъвчета, непрекъснато спадащият грамаж на среброто в акчетата, както и изпълващите нашите улици черкези, абхазци, мегрели, унгарци, бошнаци, грузинци и арменци определено са ни тласнали към поквара. Покварените и бунтарите се сбирали по кафенетата и заговорничели. Гологлави неведоми личности, пристрастените към опиума и малкото останали календери [9] Скитащи мизерстващи дервиши, привърженици на мистичното аскетично братство Каландрия, наричани още абдали. - (Бел. прев.) танцували в текетата до зори под звуците на музика, вършели безсрамия, насилвали се един друг, изнасилвали и малки момчета, твърдейки, че този е пътят на Аллах.

Сладкият звук на уд [10] Струнен музикален инструмент. - (Бел. прев.) докосна слуха ми - него ли търсех, не знам, - ала спомените и копнежите ми подсказаха изход - повече да не се осланям на объркващите отровни брътвежи на търговеца на туршия. Когато обичате един град, когато сте го обхождали нашир и длъж, дори и след дълго отсъствие не само душата, но и тялото ви е запечатало в себе си улиците, тъй че и в тъжен миг като този, нозете сами ще ви отведат под тъжно сипещия се сняг на любимия хълм.

Тръгнах си от Налбантската чаршия и се загледах откъм джамията „Сюлеймание“ в ронещия се над Златния Рог сняг: Снегът днес се трупаше по обърнатите на север покриви, по облъхнатите от вятъра страни на кубетата. Някаква гемия, приближаваща града, ме поздрави с изпърполяващия шум на спусканите платна - и платната, и повърхността на Босфора имаха цвета на оловна мъгла. Кипарисите и чинарите, изнизващите се в далечината покриви, привечерната тъга, звуците откъм долните квартали, крясъците на продавачите и гълчавата на заигралите се в двора на джамията деца се сляха в едно, тъй че едва ли бе странно усещането, че моят живот не би могъл да премине другаде, освен в този град. И ми се стори, че отдавна забравеното лице на моята любима ще изникне всеки миг пред очите ми.