Спуснах се надолу по хълма. Смесих се с тълпата. След вечерния езан[11] напълних тумбака си в един дюкян за карантия. Вниквах съсредоточено в думите на собственика, който следеше всеки мой залък така, сякаш хранеше котка. Ободрен и напътен от него, свърнах на стъмване по една от тесните улички зад Пазара за роби и открих кафенето, което ми трябваше.
Вътре - претъпкано и горещо. Виждал съм много такива кафенета в Табриз и по другите персийски градове - и там, в дъното, върху извисено до нивото на огнището място седеше медахът[12], наричан в Персия пердедар; имаше само една рисунка - на куче, скицирано набързо, но умело върху груба хартия. От време на време медахът сочеше нарисуваното куче и подхващаше от негово име поредната история.
Виждате - кучешките ми зъби са толкова остри и дълги, че едва се побират в устата. Знам, придават ми застрашителен вид, но това ми харесва. Веднъж един касапин, докато оглеждаше колко са ми големи зъбите, избълва: „Брей, това не е куче, а цяла свиня.“
Така му захапах бедрото, че с върховете на зъбите усетих костта под тлъстата му плът. Няма по-апетитно нещо за едно куче от това, да впие настървено и яростно зъби в плътта на злия си враг. В такива случаи, застане ли най-тъпашки насреща ми жертвата, заслужаваща да я сръфам, очите ми потъмняват от удоволствие, зъбите ми сякаш изтръпват от болка и неусетно от гърлото си изтръгвам ръмжене, което ви плаши.
Аз съм куче и понеже сте по-неразумни от мене, обикновено си казвате: Куче може ли да говори? Същевременно вярвате, че мъртвите могат да говорят, вярвате в истории, в които героите говорят абсолютно невнятно. Да, кучетата говорят, но ги разбира единствено онзи, който умее да слуша.
Много, много отдавна в най-голямата джамия на престолния град, да речем, че името й е „Беязът“, пристигнал от провинцията някакъв невеж ваиз. Може би той дори не криел името си, може би казал да го наричат, примерно, Хусрет ходжа, но бил измамник и малоумник. Колкото и малко мозъчни клетки да притежавал обаче, бил, да му се не види, речовит. Всеки петък тъй разпалвал сбралите се за молитва, тъй ги разревавал, че дордето си бършели сълзите, пред очите им притъмнявало и направо припадали. О, Аллах, само да не ме разберете погрешно - самият той не ридаел като oстаналите речовити ваизи, напротив: Докато околните плачели, на него не му и трепвало окото, а вярващите само му придавали сила да хули още повече. Бостанджиите, гълманите, хелваджиите[13], простолюдието, а и доста ваизи като него, по всяка вероятност от любов към хуленето, се превръщали в предани роби на този човек. Слисано, множеството го приемало много добре, възхищавало му се - ех, нали не бил куче, а човешко създание, закърмено с мляко, - пък в това, дето сплашвал до сълзи вярващите, имало и някаква сладост, нещо повече, прекрачвайки всякакви граници, той намеквал, че от тая работа се изкарват добри пари. Гръмко огласял храма:
Едничка причина за скъпотията, чумата и поразиите е, че бе забравен ислямът от времето на Пророк Мохамед и че мюсюлманите се довериха на други книги и заблуди. Нима се четеше мевлют[14] по времето на Пророк Мохамед? Нима се правеха панахиди на четирийсетия ден, нима се раздаваха халва и локми[15] за духа на умрелия? Нима по времето на Пророк Мохамед Свещения Коран се четеше така напевно? Нима езанът се четеше от минарето с кокетен певчески маниер, имитиращ женския глас, в който прозира гордост и от красивия тембър, и от добрия арабски език? Мюсюлманите посещават гробовете, за да търсят помощ от мъртвите, влизат в тюрбетата[16] като идолопоклонници и се кланят на камъка, връзват парцалчета, за да им се сбъднат желанията, дават обет. Нима по времето на Пророк Мохамед имаше последователи на Тарикат[17], които учеха на това? Духовният им глава Ибн Араби стана грешник, когато се закле, че Фараона[18] е умрял като правоверен. Последователите на Тарикат, Мевлевия, Халветия и Каландрия[19] четат Свещения Коран в съпровод на музика, молят се, танцувайки в такт заедно с малките момчета - всички те до един са неверници. Техните текета трябва да бъдат съборени, основите им - изринати до седем аршина надолу, пръстта -изхвърлена в морето и едва тогава човек ще може да прави намаз из тия места.
Въпросният Хусрет ходжа направо побеснявал, от устата му хвърчали слюнки: Хей, мюсюлмани, да се пие кафе е непозволено. Нашият Пророк не го е пиел, защото е знаел, че кафето - това изкушение на дявола - притъпява ума, разваля стомаха, уврежда кръста и предизвиква безплодие. Освен това днес в кафенетата плътно седят един до друг и развратничат любителите на насладата и богаташите, пристрастени към удоволствията - кафенетата трябва да се затворят дори преди текетата. Откъде у бедняците пари за кафе? Обаче на - влизат в кафенетата, правят си кефа с кафето и така се побъркват, че почват да чуват как им говори кучето, пък то е едно нищо и никакво куче, твърдял въпросният Хусрет, което обругава и мен и нашата вяра.
Читать дальше