Орхан Памук - Сняг

Всъщност към онзи час вече цял Карс разбирал, че се извършва революция, че, най-малкото, в града, из чиито улици като мощни и мрачни призраци сновели два танка, се случва нещо необяснимо, ала в предаваната по телевизията пиеса и в непрестанно сипещия се като в старите приказки сняг зад прозорците не се усещало дори и намек за страх. Обезпокоени били единствено хората, занимаващи се с политика.

Уважаваният от всички кюрди в Карс журналист и изследовател на фолклора Садуллах бей например, още като чул по телевизията за забраната да се излиза на улицата, моментално, като свидетел на не един военен преврат, захванал да се подготвя за бъдните затворнически дни, предусещайки тяхната неизбежност. Пъхнал в куфара си сините карирани пижами, без които не можел да спи, хаповете за простата и против безсъние, вълненото таке и чорапите, снимката на усмихнатата си дъщеря, прегърнала внука му в Истанбул, сбираните с много труд материали за подготвяната книга с кюрдски погребални песни, изпил с жена си един чай, попоглеждайки как Фунда Есер хвърля гьобеци, и зачакал. След полунощ, когато на вратата се похлопало, той се сбогувал с жена си, взел куфара, отворил и като не видял никого, пристъпил навън — там, под омагьосващата, с цвят на сяра, светлина на уличните лампи, сред безмълвната снежна красота на улицата, той си припомнил как като дете се пързалял с кънки по заледената карска река и тъкмо тогава, според анонимни свидетели, го простреляли в главата и гърдите.

Когато подир месец снегът се разтопи, стана известно, че нея нощ са били извършени и други престъпления, ала аз досущ като предпазливата карска преса ще се постарая да не описвам тия събития, та да не мъча повече читателите. Слуховете, че „неразкритите престъпления“ били дело на З. Желязната ръка и другарите му се оказаха неверни, поне що се отнася до първите часове на нощта. Групата, макар и с известно закъснение, успяла да прекъсне телефонните линии, след което нахлула в карската телевизия, там се уверили в революционната подкрепа на предстоящите емисии до края на нощта и насочили всички усилия към откриването на „изпълнител на героични и местни народни песни с мощен глас“ — една превърнала се в идея фикс тяхна стратегия. Защото революцията само тогава е истинска революция, когато по радиото и телевизията звучат героични и народни песни.

Обходили казарми, болници, лицея по естествени науки, нощните чайни и в края на краищата попаднали на подходящ изпълнител сред дежурните пожарникари — човекът изпърво помислил, че се канят да го арестуват, да го разстрелят, дори, а те го отвели право в студиото; на заранта, пробуждайки се, Ка чу неговия разнасящ се от телевизора в хотелското фоайе лиричен глас, който се процеждаше през стените, през гипсовата облицовка и завесите. Неотразима снежна светлина нахлуваше с невероятна сила през полуоткрехнатите завеси в безмълвната стая с висок таван. Беше си поспал и отпочинал доста добре, но още преди да се надигне от леглото знаеше, че някакво чувство на вина ще потисне енергията и решителността му. Имаше усещането, че е клиент на евтин хотел, че е другаде, в друга баня — изплакна лицето си, обръсна се, съблече се, облече се, грабна ключа, вързан за пиринчена тежест и се спусна във фоайето.

Мярна певеца на телевизионния екран и забелязвайки глъбината на тишината, обсебила хотела (във фоайето разговаряха шепнешком) и града, в миг проумя и случилото се снощи, и всичко, което умът му просто не желаеше да приеме. Усмихна се хладно на момчето от рецепцията, премина в салона за хранене като забързан пътник, който изобщо не възнамерява да си губи времето в този самоунищожаващ се с жестоките си и политически идеи фикс град, и зачака закуската си. Бе зърнал в един ъгъл кипящ самовар с кръгло чайниче връз него, тънко нарязан в чиния карски кашкавал и невзрачни, загубили блясъка си маслини в малка купичка.

Ка си избра маса до прозореца. Вгледа се през пролуката между тюлените завеси към улицата, скрита под излъчващия цялото си великолепие сняг. Имаше нещо дотолкова тъжно в безлюдната улица, че Ка си припомни за преброяването на населението и на гласоподавателите — тогава също бе забранено да се излиза на улицата, за масовите обиски и за всички военни преврати, скупчващи хората пред радиоапаратите и телевизорите в детските му и младежки години. По радиото звучаха военни маршове и докато Ка се вслушваше в комюникета и в забрани, свързани с обсадното положение, му се приискваше да се втурне из пустите улици. Като дете Ка си падаше по някои от дните на военния преврат, така си падаше и по веселбите за рамазана, понеже тогава всички се обединяваха около една-единствена тема — лели, чичовци и съседи се сближаваха. Фамилиите от средната и едрата буржоазия, сред които премина детството на Ка, водени от стремежа да поприкриват задоволството си от военните преврати, създаващи по-голяма сигурност в техния живот, безмълвно, с усмивка иронизираха безсмислените, множащи се подир всеки военен преврат разпоредби (варосването, например, като в казарма на бордюрите по истанбулските тротоари или задържането на всеки дългокос и брадат и най-безцеремонното му обръсване). От една страна едрата истанбулска буржоазия изпитваше силна боязън от военните, но от друга — тайничко презираше тези чиновници с тяхното посредствено и дисциплинирано битие.