Орхан Памук - Сняг

Точно в двайсет и два и двайсет Ка заспа като къпан. По някое време засънува, че вали сняг. Преди малко снегът бе завалял наново над бялата улица, която виждаше през полуоткрехнатото перде — изглеждаше необикновено мек на бледата светлина от лампата, осветяваща розовата табела „Хотел Карцалас“: вероятно Ка преспа спокойно цялата нощ, тъкмо защото странната омагьосваща мекота на снега поглъщаше звуците от изстрелите по карските улици.

Две преки по-нагоре един танк и два военни камиона бяха щурмували общежитието на кораническия лицей. Стълкновението станало не пред парадния вход, все още напомнящ за изящния майсторлък на арменските железари, а пред дървената порта, през която се влиза в общежитието на учениците от последния клас и в общия салон за срещи — за да ги сплашат, войниците в градината най-напред стреляли нагоре към мрака. Тъй като най-активните ученици — политически ислямисти били в Народния театър, където ги държали под око, в общежитието били останали единствено по-наивните и индиферентните, но дори и те, видели случващото се на сцената по телевизията, се разбунили; барикадирали портата с маси и чинове и изпълнени с очакване, заскандирали „Аллах е велик!“. Няколко луди глави вече били замерили войниците през прозорчето на тоалетната с отмъкнати от столовата вилици и ножове; към края на стълкновението наново, понеже им хрумнало да си поиграят с единствения пистолет, който притежавали, проехтели изстрели, а улученият в челото слабичък, с красиво тяло и красиво лице ученик паднал мъртъв. Повечето от облечените в пижами ученици от средното училище — и по-нерешителните, дето съжалявали, че са участвали в стълкновението само колкото да сторят нещо, и по-активните, чиито лица вече били в кръв — плачели, докато ги наблъсквали в автобуси, докато ги биели и откарвали в Дирекцията по сигурността. Поради обилния снеговалеж малцина забелязали случилото се.

Почти всички жители на Карс били будни, ала вниманието им все така било приковано към телевизионния екран, а не към улицата. Когато в излъчваното на живо от Народния театър предаване Сунай Заим обявил, че това не е пиеса, а революция, войниците извели викащите от залата и изнесли на носилки телата на ранените и убитите; тогава на сцената се качил добре познатият на цял Карс заместник-валия Имман бей и с обичайния си официален, изнервен, ала вдъхващ доверие и попритеснен от първата си изява на живо в ефира глас съобщил, че е забранено да се излиза на улицата до дванайсет часа на следващия ден. Понеже двайсетина минути освободената от него сцена останала пуста, карсци виждали единствено завесите на Народния театър, сетне предаването за кратко било прекратено, след което на екрана пак се появили завесите. Те бавно започнали да се вдигат и излъчването на „нощта“ продължило.

У мнозинството от гражданите, които се опитвали, взрени в телевизорите си, да проумеят ставащото, ситуацията предизвикала действителна тревога. В плен на надигащия се в душите им смут били дори позадремалите и подпийналите; едни предчувствали, че нощта и смъртта могат да се повторят. Други, безразлични към политическата страна на събитията, се вглъбявали в подновения спектакъл, както след години щях да го сторя и аз, откривайки в него нова възможност за осмисляне на събитията от онази нощ в Карс.

Така, докато карският зрител продължавал да гледа изпълненията на Фунда Есер: приемът, даван от обляната в сълзи възрастна министър-председателка за група американски бизнесмени, пародията на една филмова реклама и жизнерадостното хвърляне на гьобеци, спецчастите тихо и необезпокоявано нахлули в Областната централа на Партията на народното равенство в пасажа „Халил паша“, арестували прислужника кюрд, единственият човек, когото заварили там, конфискували наличните досиета и книжа от чекмеджета и шкафове. Предната нощ същите полицаи с бронираните коли били изловили един по един членовете на партийната областна управа — познаваха ги, знаеха и къщите им, — били ги затворили в ареста с обвинения в сепаратизъм и кюрдски национализъм.

Но това не били единствените кюрдски националисти през онази нощ. Според съобщение на силите по сигурността, трите измъкнати от изгорялото такси „Мурад“ тела в началото на пътя за Дигор, открити на заранта, преди още снегът да ги е затрупал, били на активисти на ПКК. Месеци преди това тримата младежи предприели инициативата да се внедрят в града, ала обезпокоени от развоя на събитията вечерта, решили да забегнат с едно такси в планината, само че заради затрупания от снега път духът им се сломил, сдърпали се, някой от тях взривил граната и загинали до един. Майката на едно от загиналите момчета, чистачка в здравно заведение, подала жалба, в която заявявала, че непознати въоръжени лица отмъкнали сина й от дома им; братът на таксиметровия шофьор също подал жалба, в която обяснявал, че брат му не е кюрдски националист, още по-малко пък кюрд; и двете жалби така и останали без последствия.