Орхан Памук - Сняг

— В момента никой не ни гледа. Дай ми ги бързо, след което ми опиши онази гледка.

— Писмата са тук, но не и у мен. Боях се, че на вратата ще ме претърсят. Приятелите ми също можеха да ме претърсят. Нека след двайсет минути се срещнем пред тоалетната в края на коридора, дето е крайната врата към сцената.

— Тогава ли ще ми опишеш гледката?

— Един от онези идва насам — рече Неджип и отклони погледа си. — Познавам го. Не гледай натам, прави се, че водим най-обикновен разговор.

— Хубаво.

— Цял Карс ще се пръсне от любопитство да узнае защо си пристигнал в града ни. Мислят, че си изпратен тук с тайна мисия от държавата, дори от някои Западни сили. Приятелите ми ме изпратиха при теб да те питам тъкмо за това. Тези слухове верни ли са?

— Не са.

— Какво да им кажа? Защо си дошъл тук?

— Не знам.

— Знаеш, но от срам няма да ми кажеш. — Настъпи тишина. — Дошъл си, защото си нещастен — рече Неджип.

— Как се досети?

— По очите ти. Никога не съм срещал човек с толкова нещастен поглед… В момента и аз не съм щастлив, но съм млад. Нещастието ме захранва със сила. На тази възраст предпочитам да съм нещастен, не щастлив. В Карс щастливи могат да бъдат единствено глупавите и злите. Но когато достигна твоята възраст, бих желал щастието да ме обгърне.

— Моето нещастие ме предпазва в живота — отвърна Ка.

— Не се притеснявай за мен.

— Колко е прекрасно. Нали не се сърдиш? Лицето ти излъчва такава доброта, че съм в състояние да споделя с теб всичко, дори най-голямата глупост. Ако разговарям за тези неща с приятелите си, веднага ще започнат да ми се подиграват.

— Дори и Фазъл ли?

— Фазъл е друга работа. Той знае какво мисля и отмъщава на онези, които ми причиняват зло. Сега бързо кажи нещо. Човекът ни гледа.

— Кой човек? — попита Ка. Извърна очи към правостоящите: мъж с крушовидна глава, двама пъпчиви тийнейджъри, бедно облечени младежи със свъсени вежди — всички те бяха отправили погледи към сцената, неколцина от тях се олюляваха като пияни.

— Не съм единственият пил тая вечер — измърмори Ка.

— Те пият от мъка. А вие сте пил, за да издържите на щастието, спотаено в душата ви.

Произнасяйки последните думи, Неджип внезапно се смеси с тълпата. Ка не бе съвсем сигурен дали го е чул правилно. Въпреки невероятната шумотевица в залата, в главата му като че ли звучеше приятна музика и той се успокои. Някой му помаха с ръка; имаше няколко свободни места, запазени за „творците“ — грубоват служител от театралната трупа настани Ка да седне.

Това, което Ка видя на сцената нея вечер, подир години аз изгледах на взетите от архива на телевизия „Серхат Карс“ видеоленти. Скеч осмиваше някаква банкова реклама — Ка обаче не проумяваше нито какво пародира той, нито какво критикува. Можеше единствено да си помисли, че мъжът, влязъл в банката да депозира пари, шаржира изискано западно конте. В някои отдалечени градчета, по-малки и от Карс, в чиито чайни не се отбиваха жени и висши чиновници, брехтовата, бахтинска театрална компания на Сунай Заим изпълняваше тази сценка по доста безпардонен начин — представяше контето като педераст, получаващ банковата си карта, а публиката се заливаше от смях. Едва към края на следващата хумореска Ка забеляза, че преоблеченият в женски дрехи мустакат артист, който изливаше върху косата си шампоан и балсам „Келидор“, е Сунай Заим. Хем псуваше като каруцар, хем имитираше как го напъхва във вдлъбнатия отзад дълъг флакон на шампоана „Келидор“ — така правеше навремето, когато желаеше да укроти чрез „антикапиталистически катарзис“ гневната, бедняшка тълпа в отдалечените чайни само за мъже. След него на сцената се появи жена му Фунда Есер, която пародираше любима реклама на наденица — стискаше в ръката си някакво подобие на дълга наденица и питаше „От кон ли е, от магаре ли е?“, — с неприлична еуфория я попремери и преди да се задълбочи в детайлите, напусна сцената.

След нея вече излезе популярният през 60-те години национален вратар Вурал, който доразказа за вкараните от англичаните единайсет гола на мача в Истанбул, за уговорките около мача, както и за любовната си афера с известна тогавашна актриса — историите му дадоха възможност на публиката да се посмее с мазохистично удоволствие над забавната мизерия на турците.

Двайсет минути по-късно Ка влезе в тоалетната в края на хладния коридор и зад вършещите своята работа над писоарите мъже мерна Неджип. Двамата, като абсолютно непознати, зачакаха пред заключените, врати на кабинките. Тъкмо тогава Ка обърна внимание на релефните рози и техните листа по високия таван на тоалетната.