Орхан Памук - Сняг

Широката, заснежена улица, водеща до Народния театър, по която се развяваха предизборни знамена, бе абсолютно безлюдна. Издадените заледени стрехи на старите сгради, очарованието на портите и на релефните стени, солидните, но поизносени фасади подсказваха на Ка, че тук някога хората са водели щастлив, спокоен, дори разнообразен живот (Арменци, търгуващи в Тифлис? Османски паши, събиращи данъци от мандрите?). Всички ония арменци, руснаци, османци и турци от ранната Република, превърнали града в скромен цивилизационен център, си бяха заминали до един и улиците бяха напълно опустели, сякаш за да не идва друг на тяхно място, ала за разлика от всеки изоставен град, безлюдността тук не предизвикваше ужас. Ка смаяно съзерцаваше как оранжевеещата светлина на уличните лампи и бледата неонова светлина на заледените витрини се отразяват върху камарите сняг по клоните на върбите и чинарите, върху електрическите стълбове, по които висяха едри късове лед. Снегът валеше сред омагьосваща, направо свята тишина, Ка не чуваше нищо друго освен едва доловимия звук от своите стъпки и собственото си дишане. Куче дори не пролайваше. Сякаш бе дошъл краят на света, сякаш цялата гледка в този миг, цялата вселена, всичко се бе заслушало в снеговалежа. Ка проследи с поглед как част от завихрилите се около бледа улична лампа снежинки бавно се спускат към земята, докато няколко от тях решително поемат нагоре към тъмнината.

Спря се под стряхата на голямото ателие „Айдън Фото“ и изключително внимателно заразглежда падналата върху ръкава на палтото му снежинка, озарена от червеникавата светлина на фирмената табела.

Духна вятър, нещо се раздвижи и когато червената светлина на фирмената табела „Айдън Фото“ внезапно угасна, отсрещната върба почерня. Забеляза навалицата пред вратата на Народния театър, чакащия малко встрани полицейски микробус и хората, сбутали се пред прага на полуоткрехнатата врата на отсрещното кафене.

Когато влезе в театъра, от шума и суматохата му се зави свят. Блъсна го миризмата на алкохол, човешки дъх и цигари. Отстрани имаше доста правостоящи; в един ъгъл продаваха газирана вода и симиди. Ка мина покрай група младежи, разговарящи пред смърдящата на леш тоалетна, покрай чакащите в единия край полицаи в сини униформи, покрай стърчащите малко по-нататък цивилни агенти с радиотелефони в ръцете. Едно дете, хванало баща си за ръка, без да обръща внимание на шумотевицата, съсредоточено наблюдаваше как пада леблебията, която пускаше в шише от газирана вода.

Ка забеляза, че един от правостоящите, застанали встрани, смутено помахва с ръка, но не бе сигурен дали се отнася до него.

— Отдалече ви познах, по палтото.

Като видя отблизо лицето на Неджип, в душата на Ка потрепна чувство на обич.

— Знаех си, че ще дойдете — рече Неджип. — Много се зарадвах. Може ли веднага да ви попитам за едно нещо? Мисля за две неща.

— Едно или две?

— Много сте интелигентен, прозрели сте дори, че интелигентността не е всичко — каза Неджип и придърпа Ка в ъгъла, за да поприказват на спокойствие. — Казахте ли на Хиджран-Кадифе, че съм влюбен в нея и че тя е едничкият смисъл на живота ми?

— Не.

— От чайната си тръгнахте заедно. Изобщо ли не говорихте за мен?

— Казах й, че се учиш за имам-хатиб.

— Друго? Тя нищо ли не каза?

— Нищо.

Настъпи мълчание.

— Разбирам, не сте говорили нищо друго за мен — с усилие изрече Неджип. Преглътна. — Кадифе е четири години по-голяма от мен, дори не ме е забелязала. Вероятно сте обсъждали нещо поверително. Възможно е дори да сте засегнали и някои тайни политически теми. Не питам за това. Интересува ме едно нещо и сега то е твърде важно за мен. Свързано е с остатъка от живота ми. Ако Кадифе изобщо не ме забележи — а съществува голяма вероятност с години да не ме забележи и дори да се омъжи, — от вашия отговор зависи да я обичам ли цял живот, или тутакси да я забравя. Моля ви, да не губим време, кажете ми истината?

— Очаквах въпроса ви — отвърна Ка с официален тон.

— Изобщо ли не разговаряхте за по-обикновени неща? За глупостите по телевизията, за някои незначителни клюки, за дреболийките, които може да си купите? Разбирате ли ме? Кадифе задълбочен човек ли е, човек, който, както изглежда, не се интересува от незначителни неща ли е или не? И аз напразно ли съм влюбен в нея?

— Не, изобщо не разговаряхме за нищо незначително — отвърна Ка.

Отговорът му, забеляза, оказа съкрушително въздействие върху Неджип — по лицето му се четеше, че младежът с нечовешки усилия се мобилизира.