Орхан Памук - Сняг

— Няма — отвърна Ка. Спря и почисти снега от главата си. — Не трябва ли за хотела да минем оттук?

— Може и оттук. Нито снегът спира, нито темите за разговор свършват. Ще ви покажа улица „Касаплар“. Какво искаше Тъмносиния от вас?

— Нищо.

— Спомена ли за нас, за татко, за сестра ми?

Ка забеляза, че лицето на Кадифе е разтревожено.

— Не си спомням.

— Всички се страхуват от него. И ние се страхуваме. Тези дюкяни са все на известни местни месари.

— Баща ви как прекарва деня си? — попита Ка. — Изобщо ли не напуска своя дом-хотел?

— Той управлява хотела. Той дава разпореждания на домакина, на перачката, на чистачката и на закупчиците. И ние със сестра ми помагаме. Татко много рядко излиза навън. От коя зодия сте?

— Близнаци — отвърна Ка. — Близнаците много лъжели, ама не знам.

— Не знаете, че много лъжете, или не знаете, че изобщо не лъжете?

— Ако вярвате на звездите, би трябвало непременно да прочетете някъде, че днешният ден е доста специален за мен.

— Да, сестра ми каза, че днес сте написали стихотворение.

— Сестра ви всичко ли ви казва?

— Ние тук имаме две забавления. Да говорим за всичко и да гледаме телевизия. Говорим, докато гледаме телевизия. Гледаме телевизия, докато говорим. Сестра ми е много красива, нали?

— Да, много е красива — каза Ка почтително. — Но и вие сте красива — добави възпитано той. — Сега и това ли ще й кажете?

— Няма да й го кажа — отвърна Кадифе. — Това ще бъде нашата тайна. Общата тайна е най-доброто начало за едно приятелство.

Тя бръсна снега, посипал лилавото й, дълго, непромокаемо палто.

Пред Народния театър съзряха стълпотворение от хора, очакващи представлението, което всеки момент трябваше да започне. С надеждата да се позабавляват, въпреки неспиращия снеговалеж, на плочника пред вратите на сто и десетгодишната сграда се бяха струпали надошлите от общежитията и домовете си младежи по сака и ризи, избягалите от къщите си деца. Както и семейства с цялото си домочадие. За първи път в Карс Ка видя разтворен черен чадър. Кадифе знаеше, че в програмата е включено стихотворение на Ка, но той приключи темата като заяви, че няма да отиде, всъщност вече нямаше и за кога.

Бе усетил, че новото стихотворение е на път да дойде. Вървеше забързано към хотела и гледаше много-много да не приказва. Под предлог, че трябва да се пооправи преди вечерята, той се оттегли в стаята си, свали палтото, седна пред малката масичка и започна да пише. Основните теми в творбата му бяха приятелството и доверителността. Включи снега, звездите, моменти от своя особено щастлив ден и няколко доста поетични фрази на Кадифе; наблюдаваше как един под друг се редят стиховете както се съзерцава картина — с вълнение и с наслада. Умът му, по своя си тайнствена логика, бе обогатил темите, обсъждани с Кадифе; в стихотворението, което озаглави „Звездното приятелство“ разработи идеята, че всеки човек си има звезда, всяка звезда — приятел, че звездата на всеки човек има свое подобие и всеки носи в сърцето си това подобие като таен довереник. Макар да чувстваше музиката и цялостното съвършенство на съчинението си, отсетне щеше да обясни недостатъците на отделни стихове и думи с мислите си за Ипек, с вечерята, за която закъсняваше и с прекомерното си щастие.

След като завърши стихотворението, той бързо прекоси фоайето на хотела и влезе в неголемия апартамент на собствениците. Тургут бей с дъщерите си Ипек и Кадифе от двете му страни седеше на трапеза в средата на просторна стая с висок таван. В единия край на масата имаше и трето момиче с елегантно мораво покривало на главата — Ка се досети веднага, че това е Ханде, приятелката на Кадифе. Срещу нея се бе настанил вестникарят Сердар бей. Странното изящество и безпорядъкът на трапезата, около която бяха се насъбрали тези на вид щастливи от общността си хора, радостните, привични движения на прислужницата Захиде, кюрдка, която забързано сновеше между кухнята и стаята, мигновено подсказаха на Ка, че Тургут бей и дъщерите му са свикнали да прекарват дългите си вечери край трапезата.

— Цял ден мисля за вас, цял ден ви чакам, къде се изгубихте — рече Тургут бей, изправяйки се. Внезапно го прегърна, притисна го към себе си и на Ка му се стори, че е готов да се разплаче. — Всеки миг могат да се случат пренеприятни неща — изрече той с трагична нотка в гласа си.