Орхан Памук - Сняг

— Какво прави в този момент Фазъл?

— Хъм, заел е странна поза. Чете в спалното помещение.

— Коя е Хиджран?

— Както нашите, така и нейното име е друго. Не тя си избра това име, ние я нарекохме Хиджран. Един от нас й пише дълги любовни писма, посвещава й стихове, ама от страх никога не й ги изпращаме. Ако имам дъщеря, искам да е красива, умна и смела като нея. Тя е лидер на момичетата с тюрбани, от нищо не се бои и има ярка индивидуалност. Всъщност в началото, под влияние на баща си атеиста, и тя е била безбожница, работела в Истанбул като манекенка, показвала си краката и задника по телевизията. Дошла тук за участие в реклама за шампоан по местната телевизия. Върви, значи, по „Гази Ахмед Мухтар Паша“, най-мръсният и беден, ала най-красив карски булевард, спира внезапно пред камерата, с едно движение на главата развява като знаме дългата си до кръста фантастична кестенява коса и изрича: „Благодарение на шампоана «Блендекс» косата ми блести, въпреки мръсотията на красивия Карс.“ Щели да показват рекламата по цял свят, целият свят щял да ни се смее. По онова време две момичета от Педагогическия институт, стоящи начело на борбата за правото да си покриваш главата — те знаели за нея от телевизията и от снимките в пресата, разкриващи скандалния й живот с богати истанбулски младежи, и тайничко й се възхищавали, — я поканили на чай. Хиджран отишла, за да им се надсмее, но се притеснила от момичетата и рекла: „След като вашата вяра, точно тъй казала — вашата, а не нашата вяра — ви забранява да си показвате косите, а държавата — да ги криете, вие, стига всичко това да е така, нали споменахте и имената на доста рок звезди, вземете и се подстрижете нула номер и си окачете по една халка на носовете! Тогава целият свят ще ви забележи!“ Нашите момичета се почувствали тъй жалки, че почнали да се смеят заедно с нея на подигравките й! Това окуражило Хиджран да им каже: „Смъкнете от красивите си глави това памучно парче плат, което ви отпраща в средните векове!“ После захванала да дърпа покривалото от главата на най-обърканото момиче и в този миг ръката й се вкаменила. Тутакси се хвърлила на пода и помолила момичето за прошка — брат му, слабоумник на слабоумниците, е от нашия клас. На другия ден пак отишла, на следващия — пак, присъединила се към тях и повече не се върнала в Истанбул. Тя е една светица, която ще помогне тюрбанът да се превърне в политическо знаме на потиснатата мюсюлманска анадолска жена, вярвай ми!

— Защо тогава в твоята история за нея не се говори нищо друго, освен че е девственица? — попита Ка. — Защо Неджип и Фазъл не се сещат да попитат Хиджран какво мисли, преди да сложат край на живота си заради нея?

Два часа и три минути по-късно някакъв мъж щеше да прониже с куршум едно от красивите очи на Неджип, които сега той повдига нагоре, към уличното движение — умислено се вгледа в снега, сипещ се като бавно процеждащо се в тъмнината стихотворение; настъпи напрегната тишина.

— Ето я. Това е тя! — прошепна Неджип.

— Коя?

— Хиджран! На улицата!

Тя тъкмо влизаше от улицата в чайната. Носеше лилаво палто, тъмни очила, с които напомняше на героиня от научнофантастичен филм, и по-скоро невзрачна кърпа за глава, отколкото тюрбан, политическият символ на исляма — с такива кърпи още в детството на Ка се забраждаха хиляди жени. Щом забеляза, че младата жена се насочва към него, Ка, като ученик при влизане на учителя в клас, скочи на крака.

— Аз съм Кадифе, сестрата на Ипек — изрече усмихнато тя. — Всички ви чакаме за вечеря. Татко ме прати да ви доведа.

— Откъде знаехте, че съм тук? — попита Ка.

— В Карс във всеки момент всеки има информация за всяко нещо — отговори без помен от усмивка тя. — Достатъчно е да се случва в Карс.

По лицето й пробяга болезнено изражение — Ка не можа да го осмисли. Представи й Неджип с думите: „Мой приятел, поет и романист.“ Изгледаха се от глава до пети, но не си подадоха ръце. Ка го отдаде на напрежението. Доста по-късно, когато възпроизведе случилото се, щеше да стигне до извода, че двама мюсюлмани не си стискат ръцете заради „покривалото“. С пребледняло лице Неджип я бе зяпнал, сякаш виждаше пристигналата от космоса Хиджран, но Кадифе се държеше тъй естествено, че никой от мъжете в чайната дори не се бе обърнал да я измери с поглед. Не беше хубава колкото сестра си.

Ка обаче се почувства доста щастлив, вървейки с нея под снега по булевард „Ататюрк“. Намираше я за привлекателна, поне можеше спокойно да разговаря с нея, съзерцавайки свежото й и чисто лице, обрамчено от кърпата за глава — не беше красиво колкото на сестра й — и да се взира в светлокафявите й очи, досущ като на сестра й; хрумна му, че изневерява на сестра й.