Орхан Памук - Сняг

Изненадващо за Ка най-напред обсъдиха метеорологичната обстановка. Кадифе знаеше всичко до най-малките подробности, точно като старците, дето запълват дните си с непрекъснато слушане на новините по радиото. Уведоми Ка, че нахлуването на студения въздушен фронт с ниско атмосферно налягане от Сибир ще продължи още два дни; че ако снеговалежът продължи още два дни, пътищата ще останат затворени; че снежната покривка в Саръкамъш е достигнала дебелина от 160 сантиметра; че жителите на Карс не вярват в метеорологията; че за да не се деморализира населението, завишават, по настояване на държавата, температурата с пет-шест градуса — тази била най-разпространената клюка в Карс (това никой не би споделил с Ка). Разказа му как като деца в Истанбул двете с Ипек искали снегът да не спира: снегът пробуждал у нея усещането за красотата и краткостта на живота, карал я да долавя, че въпреки цялата си враждебност, хората си приличат и че вселената и времето са безкрайно широки, а светът на хората твърде тесен. Ето защо, когато валяло сняг, хората инстинктивно се притискали един към друг. Сякаш падащият върху враждебността, страстта и гнева сняг ги сближавал.

Умълчаха се. Магазините бяха затворени — вървяха безмълвно по улица „Шехит Дженгиз Топел“ без да срещнат никого. Беше му приятно да върви с Кадифе под падащия сняг и това го обезпокои. Към края на улицата впери очи в светлините на една витрина: сякаш се страхуваше, че ако се обърне и продължи да гледа лицето на Кадифе, може да се влюби в нея. Влюбен ли е в сестра й? Изпитваше благоразумно желание да се влюби до полуда — знаеше го. Щом стигнаха края на улицата, на осветената витрина на бирария „Неше“ видяха лист от бележник, върху който бе написано: „Във връзка с тазвечерното представление, събранието на многоуважаемия Зихни Севюк, кандидат за кмет от Независимата партия се отлага.“; а зад витрината на бирарията съзряха как на една маса актьорите, начело със Сунай Заим така настървено пият двайсет и пет минути преди представлението, като че ли това щеше да им е последното пиене в живота.

Когато сред окачените на витрината на бирарията предизборни обявления, зърнаха отпечатания на жълта хартия текст: „Човекът е велико творение на Аллах и самоубийството е неверие.“, Ка попита Кадифе какво мисли за самоубийството на Теслиме.

— За да напишете интригуваща история за Теслиме и в истанбулските вестници, и в Германия, нали — изрече леко ядосана Кадифе.

— Сега опознавам Карс — отвърна Ка. — Опозная ли го, имам чувството, че не бих разказал за случващото се тук на никой външен. До сълзи съм трогнат от крехкостта на човешкия живот и от безсмислието на изтърпените страдания.

— Само неизпитващите страдания атеисти смятат, че изтърпените страдания са безсмислени — каза Кадифе. — Дори атеистите, изтърпели някое леко страдание, започват накрая да вярват, защото не издържат дълго на безверието.

— Да, ама на предела на своето страдание Теслиме се е самоубила и е умряла като невярваща — заинати се Ка, окуражен от изпития алкохол.

— Така е, Теслиме умря, самоубивайки се, което означава, че тя умря, извършвайки грях. Защото в двайсет и девети айят от сура Жените в Свещения Коран съвсем ясно е написано, че самоубийството е запретено. Но самоубийството на нашата приятелка и грехът й не накърняват днес дълбоката ни обич, равна по сила на любовта, която изпитвахме към нея.

— Искаш да кажеш, че пак можем да обичаме нещастника, който е извършил нещо, оскверняващо вярата? — рече Ка, опитвайки се да впечатли Кадифе. — Искаш да кажеш, че вече вярваме в Аллах не със сърцата си, а с нашата логика, като европейците, които изобщо не се нуждаят от Него?

— Свещеният Коран е повеля, категорична и ясна, на Аллах, а на нас, рабите му, не ни е дадено да обсъждаме категоричните и ясни повели — отвърна Кадифе, изпълнена с доверие в себе си. — Това не означава, че обсъждането на вярата ни е невъзможно. Но аз не желая да обсъждам своята вяра с един атеист, с един секуларист, да ме прощавате.

— Права сте.

— И не съм от ония гадни ислямисти, които се опитват да внушават на секуларистите, че ислямът е секуларистка религия — добави Кадифе.

— Права сте.

— Втори път ми казвате „права сте“, но не мисля, че наистина го вярвате — усмихнато подхвърли Кадифе.

— Отново сте права — рече Ка без никаква усмивка.

Известно време повървяха мълком. Възможно ли беше да се влюби в нея, вместо в по-голямата й сестра? Ка прекрасно осъзнаваше обаче, че не би могъл да изпита сексуално влечение към забрадена жена, и все пак не се въздържа да не се позабавлява с този си таен помисъл.