Орхан Памук - Сняг

Минават много години и първо душите им, а после и телата им започват силно да се желаят. Една нощ, както осветяват малкото градче Карс от планетата Земя, за да го наблюдават, те изгубват самоконтрол и се любят като полудели. Като че ли са забравили Фазъл, предизвикващият в съвестта им зъбоболно страдание Фазъл. Ала в сърцата им нараства чувството за вина и това ги стряска. Струва им се, че ще се задушат от някакво странно, примесено с боязън чувство и се изправят в леглото. В този миг телевизионният екран срещу тях се самоосветява и на него се появява като призрак бляскавото, кристално видение на Фазъл. Раните от куршумите по челото му и под долната устна са окървавени, както в деня на убийството.

„Изпълнен съм с болка — казва Фазъл. — Не остана място на оня свят, дето да не съм бил, не остана ъгълче, дето да не съм надникнал. (Ще опиша с подробности пътешествията си, вдъхновен от «Меканските завоевания» на Газали 26 26 Абу Хамид Газали (1058–1111) — виден мюсюлмански теолог. Автор на споменатото произведение всъщност е прочутият мюсюлмански философ мистик Ибн Араби (1165–1240). — Б.пр. и от Ибн Араби.) Получих най-висшето благоразположение на ангелите на Аллах, изкачих най-високите, най-недостъпните места и видях ужасните наказания, на които са осъдени в Ада атеистите с вратовръзки, горделивците, гаврещи се с вярата на хората, и колониалните позитивисти, но не се почувствах щастлив, защото умът ми бе тук, с вас.“

Съпрузите, уплашени и слисани, слушат нещастния призрак. „Това, което години наред ме прави нещастен не е, че ви видях щастливи, както тази вечер. Напротив исках Неджип да е щастлив, исках го повече от собственото си щастие. Понеже се обичаме твърде много като приятели, никой от нас не успя да убие другия, нито пък да посегне сам на живота си. Понеже всеки от нас ценеше живота на другия повече от собствения си, ние се обвихме сякаш в бронята на безсмъртието. Какво прекрасно изживяване. Моята смърт обаче ми доказа, че съм допуснал грешка, доверявайки се на това изживяване.“

„Не! — изкрещява Неджип. — Никога не съм смятал, че моят живот има по-висока стойност от твоя.“

„Ако беше вярно, нямаше да умра аз — отвръща призракът на Фазъл. — И ти нямаше да се ожениш за красивата Хиджран. Аз умрях, защото от тайно по-тайно, скришом дори от самия себе си, ти желаеше моята смърт.“

Неджип разгорещено се възпротивява, но призракът не го слуша.

„На оня свят не ми дава покой не само тревогата, че си желал смъртта ми, а и страхът, че си се съюзил с враговете на исляма и имаш пръст в моята предателска смърт, застрелян съм и тук, в челото, и тук, докато спях в койката си — казва призракът.“

Неджип мълчи, не възразява повече.

„Има само един начин да ме освободиш от тревогата ми, за да вляза в Рая, а и ти да се освободиш от подозрението за ужасната си вина! — казва призракът. — Открий моя убиец, който и да е той. Вече седем години и седем месеца нямат заподозрян. Искам възмездие за човека, който дори само е възнамерявал да причини моята смърт. Докато не бъде наказан този подлец, няма да има за мен покой в този свят, а за вас в онзи преходен свят, който приемате за реален.“

Облени в сълзи, изумените съпрузи не му възразяват, а призракът внезапно изчезва от екрана.

— И какво става после? — попита Ка.

— Не съм решил как да продължа — отвърна Неджип. — Според теб ще се продава ли такъв роман, ако го напиша? — Като видя, че Ка мълчи, мигом добави: — Всъщност описвам неща, в които вярвам от душа и сърце. Какво разказва тая история според теб? Какво изпитваше ти, докато ти четях?

— Побиха ме тръпки и се убедих: ти от все сърце вярваш, че земният живот е само подготовка за живота в отвъдното.

— Така е, вярвам — рече развълнувано Неджип. — Но това не е достатъчно. Аллах иска да бъдем щастливи и на тоя свят. Което е толкова сложно!

Умълчаха се, замислени над тази сложност.

Токът плисна внезапно, но посетителите на чайната не издадоха и звук, сякаш мракът си продължаваше. Собственикът заудря с юмрук спрелия телевизор.

— Стоим тук двайсет минути — каза Неджип. — Нашите ще се пръснат от любопитство.

— Кои „нашите“? — попита Ка. — Фазъл сред тях ли е? Това истинските ви имена ли са?

— И моето име, естествено, е прозвище, както името на Неджип от романа. Спри да разпитваш като полицай! Фазъл изобщо не стъпва на подобни места — загадъчно изрече Неджип. — Най-големият мюсюлманин сред нас е Фазъл, той е човекът, комуто най-много се доверявам в живота. Страхува се, че ако се омърси с политика, ще влезе в полицейските списъци и ще го изхвърлят от лицея. Има чичо в Германия, той би могъл да го вземе при себе си, но ние толкова се обичаме, както, уверен съм, е в романа, че ако някой ме убие, той ще отмъсти за мен. Двамата с него сме си близки точно както разказвам в романа, и колкото и далече да се намираме един от друг, можем да кажем какво прави другия във всеки определен момент.