Орхан Памук - Сняг

Върна се по същия път — покрай железопътните релси и силоза, наподобяващ под снега гигантска сянка в бяло, и влезе в сградата на гарата. Докато прекосяваше мръсната и пуста гара, забеляза приближаващото се куче, което дружелюбно въртеше опашка. Черно куче с кръгло бяло петно на челото. В мръсната чакалня зърна трима младежи — те подхвърлиха парче симит на кучето. Единият, оказа се Неджип, се отдели от приятелите си и изтича при Ка.

— Не споменавайте пред моите съученици откъде знам, че ще минете оттук. Моят най-добър приятел иска да ви зададе важен въпрос. Фазъл ще е много щастлив, ако разполагате с малко време и му отделите минута.

— Добре — отвърна Ка и се насочи към скамейката с двамата младежи.

Плакатите по стената зад тях припомняха значението на ататюркските железници и още — че държавата се опитва да отрезви момичетата, готови да се самоубият; младежите се изправиха и стиснаха ръката на Ка. Но в държанието им се забелязваше известно смущение.

— Преди Фазъл да си зададе въпроса, Месут ще ви разкаже дочутата от него история — рече Неджип.

— Едва ли ще съумея да я разкажа — развълнувано промълви Месут. — Моля те, Неджип, разкажи я ти.

Неджип заразказва, а Ка наблюдаваше черното куче, втурнало се радостно из пустата, мръсна, сумрачна гара.

— Действието се развива в истанбулски коранически лицей. Впрочем, аз също чух историята така — подхвана Неджип. — Директорът на изграден набързо в една крайна махала коранически лицей се отбил по служба в някакъв от ония нови небостъргачи, дето сме ги гледали по телевизията. Влязъл в просторен асансьор и се заиздигал нагоре. Вътре висок, по-млад от него мъж се доближил, показал на директора книгата, която държал в ръцете си, сетне измъкнал от джоба си нож със седефена дръжка, заразгръщал с него страниците и нещо му рекъл. На деветнайсетия етаж директорът слязъл. През следващите дни обаче се почувствал необичайно. Усещал натрапчив страх от смъртта, душата му не копнеела за нищо и не спирал да мисли за мъжа от асансьора. Като човек, отдаден изцяло на религията, директорът посетил едно теке джерахи 22 22 Текетата джерахи принадлежат на суфиското братство „Джарахия“ — Б.пр. , за да потърси лек за своята болка. Чак до зори знаменитият шейх слушал сърдечните му терзания и накрая поставил диагнозата: „Изгубил си вярата в Аллах — рекъл. — И, без да го съзнаваш, се гордееш с това! Болестта си прихванал от мъжа в асансьора. Станал си атеист.“ Със сълзи на очи директорът взел да отрича, ала понеже сърцето му все още било съхранило известна почтеност, прекрасно съзнавал, че изреченото от шейх ефенди е вярно. Да, действително било точно тъй, понеже тормозел великолепните си ученичета в лицея, правел-струвал да остава насаме с майките им, откраднал пари от учител, комуто завиждал. С откраднатите пари си закупил най-модни европейски дрехи; отгоре на всичкото, извършвайки тези грехове, директорът се гордеел със стореното — сбрал цялото училище и заявил, че поради сляпата си вяра и наивните си обичаи, те не са свободни като него и че свободата е всичко; словото му било изпъстрено с френски чуждици. С цялото си поведение демонстрирал презрение към околните, заради тяхната „изостаналост“. Ето как, повлияни по всяка вероятност от идеите му, учениците изнасилили в лицея свой съученик красавец, пребили възрастния си учител по Коран и предизвикали брожения. У дома си директорът се заливал в сълзи и искал да се самоубие, ала понеже му липсвал кураж, все чакал някой друг да стори убийството вместо него. По тази причина пред група религиозни ученици обругал — да пази Господ — нашия Пророк. Осъзнавайки, че му хлопа дъската, не му обърнали внимание. Тръгнал из улиците и заразправял, че Аллах — да пази Господ — не съществува, че трябва да превърнем джамиите в дискотеки, че ако приемем всички християнската вяра, ще забогатеем като западняците. Младите ислямисти искали да го убият, но той се укривал. И понеже не намирал лек за своето страдание и за своя порив към самоубийство, отишъл пак в същия небостъргач. Срещнал същия висок мъж в асансьора. Онзи му се усмихнал с поглед, който говорел, че знае за сполетялото го, показал му корицата на книгата, дето била в ръцете му, в нея бил цярът срещу атеизма и директорът протегнал треперещите си ръце към книгата, но преди спирането на асансьора високият мъж пак извадил ножа със седефената дръжка — уж за да разгръща с него страниците — и го забил право в сърцето на директора.