Орхан Памук - Сняг

— Ама това е истина — каза Ка. — Преди да сложи край на живота си, момичето първо направило абдест, после и намаз. Сега поддръжничките на тюрбана направо го боготворят.

— Девойка, която се самоубива, не може да е мюсюлманка! — отвърна Тъмносиния. — И не е истина, че се бори да защити своето покривало. Разпространиш ли подобна лъжлива информация, ще плъзне слух, че мюсюлманските девойки, отстояващи своите тюрбани, се боят от ренегатите сред тях, от момичетата с перуки, от тиранията на родители и семейство. Затова ли дойде тук? Никой не трябва да бъде подбуждан към самоубийство. Момичетата, които се люшкат между любовта към Аллах и любовта към семейството и училището, са толкова самотни и нещастни, че всичките ще започнат да подражават на тази светица-самоубийца.

— Заместник-валията вече ми каза да не преувеличавам въпроса със самоубийствата в Карс.

— Защо си се срещал с него?

— За да съм спокоен през деня, ходих и в полицията.

— Ще потриват ръце от новината, че „недопусканите в училище забрадени момичета се самоубиват“ — каза Тъмносиния.

— Ще напиша онова, което съм узнал — отвърна Ка.

— С което намекваш, че ще засегнеш не само държавата и секуларисткия валия, а и мен. Отгоре на всичкото, изтъквайки, че „нито валията, нито политическият ислямист желаят да се пише за самоубилите се момичета“, ти директно ме провокираш.

— Да, така е.

— Самоубийството на онова момиче е подбудено от любовен проблем, а не от недопускането му в училище. Младежите от кораническите училища ще се вбесят, ако напишеш, че забрадено момиче, извършвайки грях, е разрешило най-обикновения си любовен проблем чрез самоубийство. Карс е малък град.

— Затова искам да обсъдя тези въпроси със самите момичета.

— Много добре ще постъпиш! — рече Тъмносиния. — Питай ги да видим дали биха желали да пишеш в немските вестници за посестримите им, умрели като грешници, понеже докато са се съпротивявали в името на Аллах, са се уплашили от сполетялата ги беда и са се самоубили?

— Ще питам! — твърдоглаво, ала донейде и поуплашено отвърна Ка.

— Повиках те и за още нещо. Преди малко пред очите ти убиха директора на Педагогическия институт… Това е резултат от натрупалия се у мюсюлманите гняв, породен от натиска върху забрадените момичета от страна на държавата. Случилото се обаче е провокирано от същата тази държава, естествено. Първо превърнаха нещастния директор в оръдие на собственото си насилие, сетне пък подбудиха някакъв озверял мъж да го убие, за да обвинят мюсюлманите.

— Приемате или осъждате случилото се? — попита Ка с журналистическа предпазливост.

— Не политиката ме доведе в Карс — отвърна Тъмносиния. — Дойдох, за да преустановя нарастващите самоубийства — изведнъж обхвана раменете на Ка, притегли го към себе си и го целуна по двете бузи. — Ти си един дервиш, подложил се на изпитанието на поезията. Ти не можеш да бъдеш инструмент в ръцете на хората, желаещи да причинят зло на мюсюлманите, на онеправданите. Идвайки тук в този сняг, ти ми се довери, както ти се доверих и аз. В знак на благодарност ще ти разкажа една поучителна история — полузакачливо, полустрого той впери очите си в Ка. — Да ти я разкажа ли?

— Разкажи я.

— Живял някога в Иран неуморим воин, нямащ равен на себе си. Всички го познавали и обичали. И ние, като хората, дето са го обичали, ще го наричаме днес Рустам 20 20 Герой от поемата „Шахнаме“ (историческо описание на една династия) от персийския поет Абдулкасим Фирдоуси (ок. 940 — 1020). — Б.пр. . Веднъж, докато ловувал, той изгубил най-напред пътя, а после, докато спял през нощта — и коня си Ракш. Трябва, рекъл си, да намеря Ракш и така, без да усети, навлязъл във вражите земи, в страната Туран 21 21 Митична страна от персийския епос, враждуваща с персите. По-късно започват да наричат Туран областта, населена с тюркски племена. — Б.пр. . Ала понеже славата му се придвижвала по-бързо от него, с Рустам се отнесли много добре, щом го познали. Туранският шах го приел като личен гост и вдигнал в негова чест пиршество. Подир вечерята, когато Рустам се оттеглил в покоите, влязла при него шахската щерка и му признала любовта си. Казала му, че иска дете от него. И къде със слова, къде с красота успяла да го убеди; любили се. На заранта Рустам се завърнал в страната си, ама оставил — като свой знак — за бъдещия си потомък един налакътник. Родило се момче, и го нарекли Сухраб, така ще го наричаме и ние, и подир години младежът научил от майка си, че негов баща е легендарният Рустам, и рекъл: „Ще ида в Иран, ще сваля от трона жестокия ирански шах Кей Кавус и на негово място ще възкача баща си… Сетне ще се върна в Туран, ще сваля от трона жестокия шах Ефрасияб и на негово място ще възкача себе си! Тогава баща ми Рустам и аз ще управляваме справедливо Иран и Туран, сиреч — целия свят!“ Тъй рекъл простодушният добросърдечен Сухраб, ама нямало как да знае, че враговете му са по-вероломни и по-лукави от него. Туранският шах Ефрасияб, макар да бил наясно с намерението му да воюва с Иран, го подкрепил, но за да му попречи да познае баща си, изпратил шпиони в армията му. След коварства и интриги, след неведомите игри на злата съдба и на великия Аллах, без да се разпознаят, тъй като били целите в брони, баща и син се изправили един срещу друг на бойното поле, начело на армиите си. Рустам всъщност винаги криел кой е зад своята броня, за да не позволи на противника да се мобилизира. По детски добросърдечният Сухраб, който не се ръководел от нищо друго, освен от това баща му да се възкачи на иранския престол, дори не обърнал внимание с кого му предстои да се сражава. Ето как тези две прекрасни души, тези двама велики воини, баща и син, под погледите на своите войници се хвърлили напред с изтеглени саби.