Орхан Памук - Сняг

— Никой не ни следи — произнесе той. — Все още имаш време да се откажеш. В противен случай идваш с мене, ама оттам насетне си държиш езика зад зъбите. От устата ти никога не трябва да излезе как си стигнал дотук. Краят на предателите е смърт.

Дори последните думи не стреснаха Ка, гласът бе смешноват и възтънък. Продължиха покрай железопътните релси, покрай силоза чак до улица „Яхнилер“ — младежът му показа в кой апартамент да влезе и кой звънец да натисне.

— Не се дръж неуважително към Майстора. Не го прекъсвай, а приключите ли, тръгвай си, без да се помайваш.

Освен с прозвището „Тъмносиния“, разбра Ка, сподвижниците му го наричали и „Майстора“. Впрочем Ка поначало не знаеше за Тъмносиния повече от това, че е политически ислямист и че е популярен. Преди години в Германия бе прочел в турските вестници, че Тъмносиния е омърсен от някакво престъпление. По принцип най-голям процент сред убийците се падаше на политическите ислямисти, но дотогава никой не беше успял да се прочуе. Тъмносиния обаче се прочу заради хрумването си да убие издокарания в крещящо обагрени дрехи водещ на една телевизионна игра с парична награда в малък телевизионен канал — това женствено конте непрекъснато унижавало „невежите“ с непристойни и груби шегички. Веднъж, по време на предаваната на живо телевизионна игра, както иронизирал бедния и глуповат участник в играта, саркастичният водещ Гюнер Бенер 19 19 Името Бенер идва от „бен“, означаващо бенка. — Б.пр. с лице, цялото осеяно с бенки, се изтървал и изтърсил нещо непристойно за Пророка; шегата, предизвикала гнева на неколцината дремещи пред телевизионните екрани религиозни зрители щяла да бъде забравена, ала Тъмносиния разпратил писма до всички истанбулски вестници — заплашвал телевизионния водещ, че не се ли покае и не се ли извини в същото предаване, ще бъде убит. Привикналата с подобни заплахи истанбулска преса едва ли щяла да публикува това писмо, но малък телевизионен канал, провеждащ подбудителска секуларистка политика, излъчил предаване с Тъмносиния с цел да информира общественото мнение до каква степен са побеснели въоръжените политически ислямисти — там той повторил в доста преувеличена степен заканите си. Предаването имало небивал успех и Тъмносиния, в ролята на „ислямиста с озверял поглед и сатър в ръката“, се появил и по други телевизионни канали. Прокуратурата го обвинила, че открито отправя „смъртна заплаха“ и се заели да го издирват — ето защо тъкмо когато се сдобил с внезапната си известност, Тъмносиния се покрил; отчитайки интереса на общественото мнение към това събитие, във всекидневното си предаване на живо Гюнер Бенер ненадейно направил предизвикателното изявление, че „не се страхува от ретроградните психопати, врагове на Ататюрк и Републиката“; ден по-късно в Измир, в луксозната хотелска стая, дето бил отседнал заради своята програма, той бил удушен със собствената си вратовръзка, с десен на плажни топки, с която се явявал във въпросното предаване. Въпреки алибито си, че в същия ден и час изнасял в Маниса сказка в защита на момичетата с тюрбани, Тъмносиния взел да страни от медиите, огласили събитието и прославили го из цялата страна, и продължил да се укрива. Тъмносиния изчезнал от хоризонта задълго, понеже през онези дни част от ислямистката преса го нападала точно колкото и секуларистката — показвал бил, че ръцете на политическия ислям са окървавени, бил се превърнал в дъвка за секуларистката преса, бил замаян от славата и от медиите по недостоен за един ислямист начин, бил станал агент на ЦРУ. Все по същото време в ислямистките среди тръгнали слуховете, че геройски се биел със сърбите в Босна и с руснаците в Грозни, само че според други всичко това били абсолютни измишльотини.

Любопитните да узнаят мнението на Тъмносиния по тия въпроси, могат да хвърлят едно око върху краткия разказ за собствения му живот, започващ с думите „По повод смъртната ми присъда“ — стр. 432, глава трийсет и пета „Не съм ничий агент“ с подзаглавие „Ка и Тъмносиния в килията“, — не съм сигурен обаче дали казаното там за нашия герой е напълно вярно. Част от слуховете бяха чиста проба лъжа, други пък се оказаха митове — тъй или иначе Тъмносиния черпеше сила от ореола на собствената си загадъчност. В някои ислямски среди го критикуваха, задето е поел пътя на прославата, защото не можело един мюсюлманин тъй начесто да се изявява по секуларистки, ционистки, буржоазни медии, ала когато по-късно той потъна в мълчание, критиките вече можеха да се тълкуват и като одобрение на поведението на Тъмносиния, само че медийните изяви, сами ще го научите от нашия роман, действително привличаха Тъмносиния.