Орхан Памук - Сняг

— Вие ли сте поетът Ка? — Някой побутна плахо Ка по рамото — младеж с детинско лице и големи зелени очи. — Казвам се Неджип. Знам, че сте пристигнали в Карс, за да напишете за „Джумхуриет“ материал за изборите и за самоубилите се момичета и че сте се срещнали с доста различни общности. Само че в Карс има и друга една важна личност, която трябва да видите.

— За кого става дума?

— Да се дръпнем встрани.

На Ка му допадна загадъчността, излъчвана от младока. Оттеглиха се пред модерна лавка, върху която бе изписано: „Световно прочут шербет и салеп“.

— Позволено ми е да ви разкрия кой е човекът, с когото трябва да се видите, само ако приемете.

— Как да приема, като не знам за кого става дума?

— Прав сте — рече Неджип. — Но този човек се укрива. Не мога да ви кажа от кого и защо се укрива, докато не приемете да се видите с него.

— Добре, приемам — отвърна Ка. И добави с тон, подходящ повече за комикс: — Надявам се това да не е някаква клопка.

— Ако не се доверявате на хората, нищо няма да постигнете в живота — отвърна Неджип също с тон, подходящ повече за комикс.

— Вярвам ви — отвърна Ка. — Кой е човекът, когото трябва да видя?

— След като научите името му, ще го видите. Не трябва обаче да издавате тайната му квартира. Помислете си още веднъж. Да ви кажа ли кой е?

— Да — отвърна Ка. — Доверете ми се и вие.

— Наричат този човек Тъмносиния — каза Неджип развълнувано, сякаш изричаше името на легендарен герой. Понеже Ка не реагира, той остана разочарован. — Изобщо ли не сте чували за него в Германия? Тук той е много популярен.

— Знам — отвърна Ка с успокояващ атмосферата глас. — Готов съм да се срещна с него.

— Аз обаче не знам къде е той. В живота си никога не съм го виждал.

За миг се изгледаха подозрително и се усмихнаха.

— Друг ще те заведе при Тъмносиния. Моята задача е да те запозная с човека, който ще те отведе при него.

Заслизаха заедно по булевард „Кючюк Кязъмбей“ между предизборни знамена и плакати. В нервните, детински движения на младежа, в слабичкото му тяло долови нещо, което му напомни собствената му младост и изпита благоразположение към него. Усети се как дори се опитва да погледне на света през очите на Неджип.

— Какво сте чули за Тъмносиния в Германия? — попита той.

— Чел съм в турските вестници, че е активист на политическия ислям. И други лоши неща съм чел за него.

— Политически ислямист е име, с което европейците и секуларистката преса наричат мюсюлманите, готови да воюват за вярата си — нетърпеливо го прекъсна Неджип. — Вие сте секуларист, но, умолявам ви, не се подлъгвайте по лъжите, които бълва за него секуларистката преса. Той никого не е убил. Нито в Босна, където отиде да защитава нашите мюсюлмански братя, нито в Грозни, където го осакати руска бомба — спря Ка на един ъгъл. — Отсреща има книжарница, „Теблиг“. На последователите 18 18 Става дума за последователите на учението на видния суфи Ал Халладж (857 — 922). — Б.пр. е, но всички ислямисти в Карс се срещат там. Полицията го знае. Между щандовете щъкат агенти. Аз уча в кораническия лицей. Забранено ни е да влизаме там, получаваме дисциплинарни наказания, но ще съобщя вътре за теб. След три минути оттам ще излезе брадат, висок младеж с алено таке. Последвай го. Щом изминете две преки, и ако не ви е последвал цивилен полицай, той ще се приближи до теб и ще те отведе на нужното място. Разбра ли? Аллах да ти е на помощ.

Неджип мигновено изчезна в гъстия сняг. Ка усети в душата си обич към него.

Докато Ка чакаше срещу книжарница „Теблиг“, снегът се усили. И тъкмо когато, притеснен от чакането и от необходимостта непрекъснато да изтръсква снега от главата си възнамеряваше да се върне в хотела, Ка забеляза на отсрещния тротоар под бледата светлина на лампата да върви брадат младеж. Различи червения цвят на такето му, побеляло от снега, а сърцето му ускори своя ритъм — и го последва.

Извървяха булевард „Кязъм Карабекир“ — кандидатът за общински кмет от Отечествената партия бе обещал да го превърне, по истанбулски маниер, в зона за пешеходци, — сетне кривнаха по „Фаикбей“ и след още две преки свиха вдясно, за да стигнат до площад „Истасион“. Извисилият се насред площада паметник на Кязъм Карабекир едва се забелязваше през снегопада и в тъмното приличаше на огромен сладолед. Ка последва брадатия младеж, който влезе в гарата. Чакалнята беше пуста. Ка машинално се озова на перона. Достигна края му — стори му се, че в мрака съзира младежа и боязливо пое покрай релсите. Ако сега го застреля някой, помисли си той, не ще открият тялото му чак до пролетта, ала внезапно се озова лице в лице с брадатия младеж с такето.