Орхан Памук - Сняг

Бе изпълнил стихотворението с всичко, което преди малко бе минало през ума му: неспирен сняг, гробища, черно куче, радостно търчащо из гарата, рой детски спомени и образа на Ипек, изникнал щастливо и тревожно пред очите му, докато се връщаше забързано към хотела. Озаглави стихотворението „Сняг“. Много по-късно, когато анализираше как го е сътворил, щеше да се досети за снежинката — ако тази снежинка под някаква форма олицетворяваше собствения му живот, щеше да реши, че стихотворението трябва да заеме място, близо до центъра й в точка, разкриваща ЛОГИКАТА на живота. Трудно е да се каже както за това стихотворение, така и за тези решения в каква степен ги беше взел в оня миг и в каква степен те бяха резултат от загадъчната симетрия на неговия живот, чиито тайни се опитва да разбули нашата книга.

Преди да завърши творбата си, Ка се отби до прозореца и безмълвно се вгледа в едрите снежинки и изящно сипещия се сняг. Предусещаше, че ще я завърши точно както трябва, ако наблюдава снега. На вратата се почука, Ка отвори — двата последни стиха, които му бяха дошли, изчезнаха, забрави ги и никога повече не успя да си ги припомни в Карс.

На вратата стоеше Ипек.

— Има писмо за теб — каза тя и му го подаде.

Ка взе писмото и го захвърли настрана, без да го погледне.

— Невероятно съм щастлив — възкликна той. Ка вярваше, че само първични хора биха изрекли „невероятно съм щастлив!“, но сега изобщо не изпита срам. — Влез — покани той Ипек. — Невероятно красива си.

Ипек влезе със спокойствието на човек, познаващ хотелските стаи като свой собствен дом. На Ка му се стори, че времето, прекарано заедно, доста ги е сближило.

— Не знам как се получи — рече Ка, но може би заради теб ми дойде едно стихотворение.

— Състоянието на директора на Педагогическия институт се е влошило — каза Ипек.

— Това е хубава вест — щом човекът, когото смяташ за мъртъв, е жив.

— Полицията тършува навсякъде. В университетските общежития, в хотелите. Идваха и при нас, прегледаха списъка на регистрираните, разпитваха поотделно за всеки гост на хотела.

— Какво им каза за мен? Каза ли им, че ще се женим?

— Много си мил, но изобщо не ми е до това. Прибрали са Мухтар, били са го. После го пуснали.

— Заръча да ти предам, че иска пак да се ожените и е готов на всичко. Съжалява, че те е принуждавал да си покриваш главата.

— Мухтар и без друго непрекъснато ми го повтаря — отвърна Ипек. — Ти какво прави, след като те пуснаха от полицията?

— Скитах из улиците… — рече Ка и се заколеба.

— Хубаво, кажи де.

— Отведоха ме при Тъмносиния. Не бива да го споделям с никого.

— Наистина не бива — рече Ипек. — А пред него изобщо не споменавай за нас, за татко.

— Не го ли познаваш?

— Едно време Мухтар му се възхищаваше, няколко пъти ни е гостувал. Когато Мухтар започна да изповядва по-умерен и по-демократичен ислям, се отдалечи от него.

— Бил дошъл тук заради самоубиващите се момичета.

— Бой се от него и не продумвай нищо. По всяка вероятност полицията е монтирала микрофони там, дето е отседнал.

— Тогава защо не го спипат?

— Когато им е необходимо, ще го спипат.

— Хайде да избягаме от Карс.

В душата му се надигна един спотайващ се на ръба на щастието и нещастието страх — изпитвал бе същото в детските и младежките си години, щом се почувстваше изключително щастлив.

Разтревожен, Ка се опитваше да спре мига на щастието, за да не е голямо следващото го нещастие. Затова му се струваше, че може да отблъсне Ипек, която в този миг прегръщаше повече с тревога, отколкото с любов, че близостта им най-вероятно ще се превърне на пепел и че незаслуженото щастие ще се уталожи и приключи със заслужен отказ и презрение.

Случи се тъкмо обратното. Ипек също го прегърна. Изпитаха удоволствие от докосването, от прегръдката и се целунаха с желание — сетне полегнаха един до друг на леглото. Завладян от силната си страст, Ка моментално си представи как си смъкват дрехите и как се любят с безгранично желание и оптимизъм, обратно на песимизма му отпреди малко.

Ала Ипек се надигна и каза:

— Много си мил, аз също желая да се любя с теб, но не съм готова, понеже от три години не съм била с никого.

„И аз от четири години не съм се любил с никоя.“ — си помисли Ка и усети, че Ипек го прочете по лицето му.

— Дори и да бях готова — продължи Ипек, не бих могла да се любя, докато татко е толкова наблизо, в същата сграда.

— Нужно ли е, за да си гола в леглото с мен, баща ти да е извън хотела?