Орхан Памук - Сняг

— Да, нужно е, ала той рядко го напуска. Не обича заледените улици на Карс.

— Добре, няма да се любим сега, но нека се целунем отново.

— Добре.

Ипек се приведе към седналия в края на леглото Ка и без да му поиска позволение, го целуна продължително и съсредоточено.

— Да ти прочета ли стихотворението си? — попита Ка, преценил, че повече целувки няма да има. — Не ти ли е любопитно?

— Първо прочети писмото, донесе го един младеж.

Ка отвори писмото и зачете на висок глас:

„Ка ефенди, синко. Моля да ме извините, ако намирате за неподходящо да ви наричам «синко». Снощи ви сънувах. В съня ми валеше сняг и всяка снежинка се спускаше върху света като светлина. Казах си, че това е знак и следобед пред прозореца ми заваля същият сняг, който видях в съня си. Вие минахте покрай вратата на нашия приют на улица «Байтархане» номер 18. Мухтар бейефенди, който премина през изпитанието на великия Аллах, ми предаде какъв смисъл влагате в снега. Пътят ни е един. Очаквам ви, ефенди.

— Шейх Саадеттин — промълви Ипек. — Отивай веднага при него. А по-късно те каня да вечеряме заедно с татко.

— Нужно ли е да се срещам с всички гламави в Карс?

— Казах да се боиш от Тъмносиния, но не бързай да го наричаш гламавяк. Шейхът пък е лукав, не е глупав.

— Ще ми се да забравя всички. Да ти прочета ли сега стихотворението си?

— Чети.

Ка седна върху масичката и развълнувано, с доверие зачете новото си стихотворение, но още в началото спря.

— Мини ето тук — каза той на Ипек. — Ще виждам по-добре лицето ти като чета. Поглеждайки с крайчеца на окото си Ипек, зачете отново. — Хубаво ли е? — попита след малко Ка.

— Да, хубаво е — отвърна Ипек.

Ка изчете още малко.

— Хубаво ли е? — попита пак той.

— Хубаво е.

Когато свърши, Ка попита:

— Защо го намираш за хубаво?

— Не знам — отвърна Ипек. — Но го намирам за много хубаво.

— Мухтар не ти ли четеше стихове?

— Не.

Ка развълнувано изчете наново стихотворението, като пак подпитваше на същите места „Хубаво ли е?“. Неколкократно повтори „Нали е много хубаво!“. А Ипек отвръщаше: „Да, много е хубаво!“

Ка бе невероятно щастлив от обгръщащата го „странна и приятна светлина“, същото беше изпитал в началото на кариерата си от едно детско стихотворение; бе щастлив, понеже забеляза как част от тази светлина се отразява и върху Ипек. И подчинявайки се на правилата на „безтегловното време“ той отново прегърна Ипек, ала тя деликатно се отдръпна.

— Сега слушай — рече Ипек. — Отивай веднага при шейх ефенди. Тук той е важна фигура, по-важна отколкото си мислиш. Посещават го доста хора, включително и секуларисти. Говори се, че при него се отбиват командирът на дивизията, жената на валията, богаташите, военните. Привърженик е на държавата. Когато заяви, че забрадените студентки трябва по време на лекциите да си махат кърпите от главата, от Партията на благоденствието не възроптаха. Щом те вика толкова влиятелен в град като Карс човек, не бива да отказваш.

— Ти ли изпрати горкия Мухтар при него?

— Безпокоиш се, че може, щом открие страха ти от Аллах, да те направи вярващ?

— Сега съм много щастлив и от религия нямам нужда — отвърна Ка. — Не заради това дойдох в Турция. Дойдох заради едно-едничко нещо — твоята любов… Ще се оженим ли?

Ипек приседна на леглото.

— Тогава върви при него — каза тя. Загадъчно и мило се вгледа в Ка. — Бъди внимателен. Открие ли ранимо, слабо местенце в душата, промъква се там като джин 23 23 Безплътно създание, творение на Аллах. Джиновете населяват земята и долните небеса. — Б.пр. .

— Че какво може да ми направи?

— Ще поговори с тебе, а после внезапно ще се хвърли на пода. Ще те убеждава каква велика мъдрост се съдържа в твоите обикновени думи и как заслужаваш благоразположението на Господа. Някои си казваха, че се гаври с тях! В това обаче е силата на шейх ефенди. Кара те да повярваш, че действително вярва в твоята мъдрост, да повярваш с цялото си сърце. Държи се тъй, сякаш в душата ти има някой доста по-значим от тебе. След време и ти започваш да виждаш красотата на душата си. Усещаш, че красотата в душата ти, която преди изобщо не си забелязвал, е красотата на Аллах и се чувстваш щастлив. Всъщност красив изглежда и светът, когато си край шейха. И ти ще обикнеш шейх ефенди, който те е приближил към тази красота. През цялото време някакъв друг глас ще ти нашепва, че всичко това е някаква игра на шейх ефенди, че всъщност си низък и жалък. Но, доколкото схванах от Мухтар, на него силица не му останала да повярва на този низък и жалък глас. До такава степен си жалък и нещастен, че започваш да мислиш как единствено Аллах би те избавил. Отначало умът ти, който не познава желанията на душата ти, ще се съпротивява. Сетне ще поемеш по пътя, посочен от шейха, защото само така ще се чувстваш сигурен в този свят. Най-големият талант на святия шейх ефенди е, че може да накара низкия човек, седящ пред него, да се почувства по-възвишен дори от шейха, защото повечето карски мъже прекрасно съзнават, че в Турция няма по-низки, по-бедни, по-неуспели от тях самите. Постепенно ще повярваш в шейха, а сетне и в забравения от теб ислям. Това не е чак толкова лошо, както изглежда от Германия и както твърдят интелектуалците секуларисти. Ставаш като всеки друг, заприличваш на останалите хора и се спасяваш от нещастието си, макар и не чак дотам.