Орхан Памук - Сняг

Силите на сигурността до такава степен бяха обсебени от извършеното на сцената престъпление, че нито забелязаха къде точно седи нарушилият тишината младеж, нито се емнаха подире му. Учителката Нурие ханъм, която два дни с възхита бе гледала Сунай по телевизията и се бе настанила на първия ред, за да го види на всяка цена отблизо, зарида и тогава не само присъстващите в залата, а и всички карсци проумяха, че събитията, случващи се на сцената, са абсолютно реални.

Завтеклите се един към друг с комични и нелепи стъпки двама войници задърпаха краищата на завесите, докато успеят да ги съберат.

Щом завесите бяха спуснати, З. Желязната ръка и другарите му арестуваха Кадифе в името на „нейната сигурност“, измъкнаха я на булевард „Кючюк Кязъмбей“ през задния изход, качиха я във военно транспортно средство и я отведоха в старото убежище сред централния гарнизон, където бе гостувал в своя сетен ден Тъмносиния. Няколко часа по-късно отвориха пътищата за Карс, армейските подразделения настъпиха, за да потушат „малкия преврат“ и навлязоха в града, без да им бъде оказана никаква съпротива. За проявена немарливост спрямо събитията временно бяха отстранени заместник-валията, командирът на дивизията и други управници, независимо от протестите им, че били работили за „държавата и народа“, а шепата военни, сътрудничили на „превратаджиите“, както и агентът от МИТ бяха арестувани. Едва три дни по-късно Тургут бей и Ипек успяха да посетят Кадифе. Когато Тургут бей узнал, че Сунай действително е починал на сцената по време на събитието, той, макар и опечален, моментално се задействал да отведе дъщеря си вкъщи с надежда да не се случи нещо лошо на Кадифе, не успял и доста след полунощ, под ръка с по-голямата си дъщеря се завърнал у дома по безлюдните улици, а тя, обляна в сълзи, се заела да опразва куфара си и да нарежда дрехите си обратно в долапа.

Повечето карсци, проследили случилото се на сцената, научиха на сутринта, след прочитането на „Серхат шехир“, че Сунай действително е починал, без да изпита голямо страдание. Изпълнилите Народния театър зрители, обзети от подозрения, безмълвно се разотишли след спускането на завесата, а телевизията не споменала повече нищо за събитията от последните три дни. Карсци бяха навикнали по време на извънредни положения държавата или спецотрядите да преследват „терористи“ из улиците, да организират щурмове и да правят изявления, ето защо много скоро престанаха да възприемат тия три дни като специфичен отрязък от време. Всъщност още на другата сутрин Генералният щаб се разпоредил да се започне административно разследване, задействал се и Инспекторатът към Министерския съвет и цял Карс заобсъждал „театралния преврат“ като събитие, свързано не с политиката, а със сцената и изкуството. Как ли, макар Сунай Заим пред очите на всички да поставил празен пълнител в пистолета, Кадифе е успяла да го убие със същия този пистолет?

Подробният рапорт от разпитите във връзка с „театралния преврат“ в Карс, проведени след нормализирането на живота в града от изпратения от Анкара инспектиращ майор, ми помогна, както неведнъж в моя роман, при изясняването и на този, най-вероятно осъществен не толкова с ловкост на ръката, колкото с някакво факирство инцидент. Понеже след нея нощ Кадифе отказала да обсъжда събитията със сестра си, с баща си, с прокурорите и с адвоката си, независимо че бил неин защитник в съда, инспектиращият майор провел разговори с немалко хора, за да разкрие истината (а по-точно снел техните показания) и внимателно анализирал различните версии и слухове, както щях да постъпя и аз четири години по-късно.

За да оспори различните хипотези как Кадифе в пълно съзнание и по собствено желание е убила Сунай Заим, въпреки волята му, майорът от Инспектората най-напред посочил несъстоятелността на слуховете, че жената е стреляла с друго, светкавично измъкнато от джоба оръжие или че е сменила празния пълнител със зареден. Независимо, че в мига, когато Кадифе натиснала спусъка, върху лицето на Сунай Заим се била изписала изненада, направеното по-късно разследване от силите на сигурността, а така също иззетото от Кадифе оръжие и видеозаписът на вечерта потвърждаваха, че по време на инцидента е бил използван един-единствен пистолет и един-единствен пълнител. Другата, най-предпочитаната от карсци хипотеза, че по Сунай Заим било стреляно от някъде другаде също била опровергана, тъй като в изпратената от Анкара балистична експертиза било отбелязано, че според аутопсията куршумите в тялото на актьора са били произведени от пистолета от Къръккале, който стискала в ръката си Кадифе. Последните думи на Кадифе („Май го убих!“) станали причина мнозина карсци да я митологизират и като героиня, и като жертва, за инспектиращия майор обаче те доказвали наличието на непредумишлено престъпление; той задълбочено проучил правния и философски смисъл на понятия като непредумишлено и предумишлено престъпление, сякаш за да насочи прокурора, възнамеряващ да открие дело по този член; майорът пояснил, че не Кадифе, а починалият актьор Сунай Заим е бил инициатор на събитието, че посредством какви ли не машинации той я накарал да наизусти или да произнесе споменатите думи в пиесата. Пъхналият пълнителя в пистолета Сунай Заим, след като на два пъти повторил, че е празен, всъщност бил измамил и Кадифе, и всички карсци. Срещнахме се с пенсионирания преждевременно майор в неговия анкарски дом, аз му посочих книгите на Агата Кристи по лавиците, той сподели, че най-вече харесва заглавията на нейните романи и простичко каза „Пълнителят си беше зареден!“: да представи зареденият пълнител за празен не бе кой знае какво голямо факирство за един актьор, тъй като безмилостната жестокост, приложена с оправданието за западнячество и ататюркизъм от Сунай Заим и неговото обкръжение (мъртвите, заедно със Сунай, бяха двайсет и девет) бе успяла само за три дни да скове от ужас сърцата на хората, ето защо карсци бяха готови да приемат и празната чаша за пълна. От тази гледна точка въвлечени в събитието се оказваха и Кадифе, и всички карсци, задето с наслада, нали беше пиеса, са наблюдавали как убиват Сунай на сцената, независимо, че Сунай предварително сам бил обявил смъртта си. Що се отнася до слуха, че Кадифе била убила Сунай, за да отмъсти за Тъмносиния, в рапорта си майорът отбелязал, че тя не може да бъде обвинена за това с мотива, че някой й бил дал заредено оръжие, твърдейки, че то е незаредено, а що се отнася до възхвалите на отделни ислямисти, че Кадифе се е държала храбро, че е убила Сунай, но самата тя не се е самоубила, и до укорите на републиканците секуларисти спрямо нея, майорът отбелязал, че е необходимо да се прави разлика между изкуство и реалност. И тъй като и Сунай, и Кадифе били наясно, че бесилката на сцената е измайсторена от картон, то пропаднала и хипотезата, че Кадифе е успяла да убеди Сунай в идеята си да се самоубие, обаче се е отказала от тази си идея, след като го убила.