Орхан Памук - Сняг

— Тъкмо затова се самоубива жената — отвърна Кадифе. — За да избегне всякакъв вид наказание…

— Бих искал в мига, в който разбера, че съм победен, да умра от ръцете на такава жена! — театрално изрече Сунай, извръщайки се към публиката. Млъкна за миг. После взе да разправя някаква история, свързана с похожденията на Ататюрк — съвсем точно бе усетил, че зрителите бяха започнали да се притесняват.

Щом свърши второто действие, Тургут бей и Ипек минаха зад кулисите и намериха Кадифе. Широката стая, в която някога са се били подготвяли, за сцената акробати от Москва и Петербург, арменски актьори, играещи пиесите на Молиер, балерини и музиканти, прекосили с турнетата си цяла Русия, сега бе леденостудена.

— Мисля, че трябва да си тръгнеш — рече Ипек на Кадифе.

— Гордея се с теб, душицо моя, ти си истинско чудо! — каза Тургут бей и прегърна Кадифе. — Ако ти подаде оръжие и ти каже: „Застреляй ме!“, аз ще се надигна, ще прекъсна пиесата и ще изкрещя: „Кадифе, в никакъв случай не стреляй.“

— Защо?

— Защото оръжието може да е заредено, затова! — отвърна Тургут бей. И й съобщи новината, която бе прочел в утрешния брой на „Серхат шехир“. — Страхувам се не от това, че Сердар бей предварително пише новините с надеждата да се случат — каза той. — Повечето от тези новини се оказват неверни. Тревожа се, че Сердар бей никога не би написал подобна претенциозна новина без съгласието на Сунай. Личи си, че Сунай го е накарал да я напише. Би могло си да е реклама. Може би пък иска да те принуди да го убиеш на сцената. Мила дъще, в никакъв случай не стреляй срещу него, ако не си сигурна зареден ли е пистолетът, или не! В никакъв случай не си откривай главата заради този човек. Ипек не заминава. Още дълго ще живеем в този град, не разгневявай напразно фанатиците.

— Ипек се отказа да замине? Защо?

— Защото обича повече баща си, теб, семейството си, затова — отвърна Тургут бей, държейки Кадифе за ръцете.

— Татенце, може ли пак ние двете да си поговорим насаме — още докато изричаше това, Ипек забеляза изписалата се по лицето на Кадифе уплаха.

Откъм другия край на потъналата в прах стая с висок таван влязоха Сунай и Фунда Есер и Тургут бей се отправи към тях, а Ипек с все сила прегърна Кадифе. Забеляза, че този й жест силно притесни сестра й, хвана я за ръката и я притегли в специалното, отделено със завеса кътче. Оттук преди миг Фунда Есер бе измъкнала бутилката с коняк и чашите, които сега държеше в ръцете си.

— Много си добра, Кадифе — каза Фунда Есер. — А вие не се тревожете.

Ипек помогна на все по-обезнадеждаващата се Кадифе да приседне. Впери очи в нейните — погледът й казваше „Имам лоша вест за тебе“. После изрече:

— Тъмносиния и Ханде са били убити при щурмуване на квартирата им.

За миг Кадифе потъна в себе си.

— В същата къща ли са били? Кой ти каза? — запита тя, но щом забеляза решителния израз върху лицето на Ипек, млъкна.

— Каза ми го Фазъл, младежът от кораническия лицей, нямаше как да не му повярвам. Видял ги е със собствените си очи… — Изчака Кадифе, чието лице бе побеляло като платно, да възприеме информацията, след което продължи. — Ка знаеше къде е къщата, след срещата с теб не се върна в хотела. Мисля, че Ка е съобщил на спецотряда къде се укриват Тъмносиния и Ханде. Затова не заминах с него за Германия.

— Откъде знаеш? — попита Кадифе. — Може би не той, а някой друг ги е издал.

— Възможно е, обмислих и този вариант. Със сърцето си обаче чувствам, че доносникът е Ка, разбрах също така, че по пътя на логиката не бих успяла да се убедя в невинността му. Не заминах с него за Германия, тъй като осъзнах, че едва ли ще мога да го обикна.

Кадифе бе стигнала до крайния предел на силите си, бе се мобилизирала, за да изслуша Ипек. Ипек пък забеляза, че едва сега сестра й започва да осъзнава гибелта на Тъмносиния.

Кадифе покри с длани лицето си и се разплака. Ипек я прегърна, разплака се и тя. Докато тихичко хлипаше, с частица от съзнанието си Ипек усещаше, че не плачат по една и съща причина. На няколко пъти бяха плакали по този начин — бе по времето, когато и двете не бяха в състояние да се откажат от Тъмносиния и се срамуваха от своето съперничество. Сега Ипек чувстваше, че е дошъл краят на цялата тая неразбория: нямаше да се раздели с Карс. За миг се усети остаряла. Да остарееш и да се смириш, да станеш до такава степен мъдър, че да не желаеш нищо от света: осъзна, че ще съумее да го постигне.

Повече я разтревожи ридаещата Кадифе. Забеляза, че сестра й изпитва по-силна и по-смазваща болка. За миг душата й потръпна от благодарност, че не е на нейното място, или може би от усещането за възмездие, и начаса се засрами. Стопаните на Народния театър бяха пуснали музиката, която предлагаха на зрителите през антрактите на кинопрожекциите, та да се вдигнат продажбите на газирани напитки и леблебия: звучеше „Baby come closer, closer to me“, за първи път бяха чули тази песен в ранната си младост в Истанбул. Тогава и двете искаха да усвоят перфектно английския; и двете не успяха. Ипек видя, че щом сестра й чу песента, се разрида още по-силно. През открехнатата завеска забеляза как в другия полутъмен край на стаята баща й и Сунай са подхванали някакъв разговор и как приближилата се към тях Фунда Есер пълни чашите им с коняк.