Орхан Памук - Сняг

— Кадифе ханъм, аз съм полковник Осман Нури Чолак — избоботи среден на ръст военен, който недодялано дръпна завеската и поздрави, покланяйки се доземи със заимстван от филмите жест. — Ханъмефенди, как бих могъл да облекча болката ви? Ако не желаете да си откриете главата, мога да ви съобщя следната радостна вест: пътищата вече са отворени, не след дълго в града ще навлязат армейските сили.

По-късно Осман Нури Чолак щеше да припомни тия си думи, за да докаже пред военния съд, че се е опитал да спаси града от глупавите военни, от превратаджиите.

— Благодаря, ефенди, чувствам се отлично — отвърна Кадифе.

По движенията й Ипек подразбра, че Кадифе вече е успяла да прихване нещо от престореността на Фунда Есер. От друга страна се възхищаваше на усилието й да се съвземе. Със сетни сили Кадифе се изправи; изпи чаша вода и заброди из просторната стая като привидение.

Трето действие започна и Ипек се опита да задържи баща си далеч от Кадифе, но в последния момент той се приближи към нея.

— Не бой се — рече й той, имайки предвид Сунай и колегите му. — Те са модерни хора.

В началото на трето действие Фунда Есер изпя народна песен за изнасилената жена. Това привлече към сцената вниманието на по-ниско „интелектуалната“ и несведуща публика. Фунда Есер се държеше както винаги — от една страна лееше сълзи и ругаеше мъжкото племе, а от друга подслаждаше всичко, дето я сполиташе. След двете народни песни и пародията на реклама, разсмиваща предимно децата (рекламата показваше, че продуктите на „Айгаз“ са правени от пръдня), сцената бе затъмнена и на нея изникнаха двама войници, предизвикали спомена за въоръжените войници на сцената от преди два дни, към финала на пиесата. В средата на сцената инсталираха бесилка, а в залата настъпи изнервяща тишина. Видимо накуцващият Сунай и Кадифе се насочиха към бесилката.

— Не мислех, че събитията ще се развият тъй главоломно — каза Сунай.

— Това признание ли е, че не постигнахте, каквото желаете, или, понеже вече сте остарял, си търсите повод да умрете изискано? — обърна се към него Кадифе.

Ипек видя — Кадифе полага страхотни усилия, за да изпълнява ролята си.

— Много сте проницателна, Кадифе — каза Сунай.

— Това плаши ли ви? — гневно и напрегнато отвърна Кадифе.

— Да! — закачливо отговори Сунай.

— Плаши ви не моята проницателност, а това че съм личност — изрече Кадифе. — Защото в нашия град мъжете се плашат не от проницателността на жените си, а от тяхното непокорство.

— Тъкмо напротив — отвърна Сунай. — Вие, жените, си казвате: правим тази революция, защото сме непокорни като европейките. Ето защо искам сега да си откриете главата.

— Ще си открия главата — отсече Кадифе. — И за да ви докажа, че няма да го сторя нито под ваше давление, нито за да подражавам на европейките, след това ще се обеся.

— Но вие отлично знаете, че европейците ще ви акламират, задето сте се държала като личност и сте се обесила като личност, нали така, Кадифе? Вашето пламенно поведение по време на тъй наречената тайна среща в хотел „Асия“, където е било изготвено изявлението за германския вестник, не е останало незабелязано. Говори се, че вие организирате самоубиващите се момичета, както и момичетата с тюрбани.

— Момичето, което се бореше за правото си да носи забрадка, е само едно. Казваше се Теслиме — отвърна Кадифе.

— Сега вие ще бъдете второто…

— Не, аз ще си открия главата, преди да се самоубия.

— Добре ли го премислихте?

— Да. Много добре го премислих.

— В такъв случай би трябвало да сте премислили и това: самоубийците отиват в Ада. Какво пък, значи най-спокойно ще ме убиете, тъй като си казвате: и така, и така отивам в Ада.

— Не — прекъсна го Кадифе. — Не вярвам, че след като се самоубия, ще отида в Ада. Ще те убия, както се очиства микроб, както се очиства враг на народа, на вярата и на жената!

— Вие сте смела и пряма, Кадифе. Но нашата вяра забранява самоубийството.

— Така е. В сура Жените от Свещения Коран е казано: „И не убивайте сами себе си!“ — рече Кадифе. — Само че не е казано в смисъл, че имащият сила за всичко Аллах няма да прости на самоубилите се момичета и ще ги изпрати в Ада.

— Тоест, поемате по пътя на преиначаването.

— Вярно е дори тъкмо обратното. Някои девойки в Карс се самоубиха, защото не им позволяваха да покриват главите си, както те го желаеха. Великият Аллах е справедлив и вижда теглилата им. С любовта към Аллах в сърцето си и аз като тях ще се лиша от живота си, понеже за мен място в Карс няма.