Орхан Памук - Сняг

— Нали знаете, Кадифе, че ще разгневите религиозните водачи, които и в сняг, и в бури пристигат тук, за да четат молитви, за да помагат на отчаяните жени в сиромашкия Карс да не се самоубиват?… Пък и Коранът…

— Няма да споря за вярата си нито с атеист, нито с човек, който от страх се преструва на вярващ. Време е вече да приключваме със спектакъла.

— Права сте. Всъщност аз отворих тая тема не за да ровичкам във вашата духовност, а да не би да се откажете от намерението преспокойно да ме убиете, поради своя страх от Ада.

— Не се притеснявайте изобщо. Преспокойно ще ви убия.

— Прекрасно — рече Сунай с разбиращ глас. — Нека споделя с вас най-важния извод, до който стигнах в двайсет и пет годишната си театрална кариера. Нашите зрители не са в състояние да изтърпят толкова продължителен диалог в нито една пиеса. Ако желаете, нека преминем към действие, без да протакаме нещата.

— Така да е.

Сунай измъкна същия оня пистолет от Къръккале и го показа както на Кадифе, така и на зрителите.

— Сега вие ще си откриете главата. След което ще ви връча това оръжие и вие ще ме застреляте… Понеже подобно нещо се случва за първи път в предаване на живо, нека още веднъж поясня на нашите зрители какъв е замисълът…

— Да не протакаме повече — отсече Кадифе. — Втръсна ми да слушам мъже, които обясняват защо девойките се самоубиват.

— Права сте — отвърна Сунай, подмятайки пистолета в ръката си. — Все пак искам да изтъкна две неща. Онези, дето са били подмамени от вестникарските клюки, както и зрителите пред телевизионните екрани, дето следят предаването на живо, не бива да се боят. Погледнете, Кадифе, това е пълнителят на моя пистолет. Както сама се убеждавате, той не е зареден. — Извади пълнителя, показа го на Кадифе и го напъха обратно в пистолета. — Убедихте се, че е празен — изрече той като велик факир.

— Да.

— Нека се уверим още веднъж — продължи Сунай. — Пак извади пълнителя и пак го показа на зрителите като факир, сочещ ту цилиндъра, ту заека, след което го върна в пистолета. — Ето ги моите последни думи. Преди малко споменахте, че ще ме убиете преспокойно. Вероятно ме ненавиждате, тъй като организирах военен преврат и тъй като съм човек, който стреля срещу хората, задето не приличат на европейците, само че държа да знаете, че всичко това го върша тъкмо в името на хората.

— Хубаво — каза Кадифе. — А сега ще си открия главата. Моля всички да гледат.

По лицето й за секунда пробяга изражение на болка и тя с простичко движение смъкна забрадката от главата си.

Залата онемя. Сунай изгледа налудничаво Кадифе, сякаш тя бе извършила нещо най-неочаквано. И двамата се обърнаха към публиката като непохватни актьори, които не знаят следващите си реплики.

Цял Карс с възхита се взря в дългата, кестенява, фантастична коса на Кадифе. Набрал кураж, операторът за първи път приближи кадъра, фокусирайки го върху Кадифе. На лицето и се изписа срам, какъвто би изпитала жена, разтворила дрехата си сред тълпата. Беше очевидно, че страда.

— Ако обичате, дайте ми оръжието! — в гласа на Кадифе се долови нетърпение.

— Заповядайте — Сунай хвана пистолета за дулото и го подаде на Кадифе. — Спусъкът се дърпа оттук.

Когато Кадифе взе оръжието, Сунай се изсмя. Цял Карс очакваше, че ще продължи да говори. Убеден, вероятно, в същото, Сунай каза:

— Фантастична коса имате, Кадифе. Ревнувам я от останалите мъже.

Ала Кадифе дръпна спусъка.

Отекна изстрел. Карс се стресна повече от това, че тялото на Сунай се сгърчи и той рухна на пода като труп, отколкото от самия изстрел.

— Колко е глупаво всичко! — промълви Сунай. — Те не разбират от модерно изкуство, те никога няма да бъдат модерни!

Зрителите очакваха дълъг предсмъртен монолог от Сунай, ала Кадифе сведе пистолета над него и стреля още четири пъти. Всеки път тялото на Сунай се сгърчваше, подскачаше и отново се просваше на пода, сякаш изпитваше все по-силна болка. Четвъртият изстрел бе произведен с изключителна бързина.

След четвъртия изстрел зрителите, очакващи от него смислена, отвъд имитацията на смърт предсмъртна тирада, щом забелязаха обляното в кръв лице на Сунай, изгубиха всякаква надежда. Нурие ханъм, за която истинността на събитията и на ефектите имаше не по-малко значение от текста, бе скочила с намерение да аплодира Сунай, ала стресната от окървавеното му лице, си седна на мястото.

— Май го убих! — обърна се към зрителите Кадифе.

— И добре стори — викна откъм задните редове младеж от кораническия лицей.