Орхан Памук - Сняг

Тургут бей бе усетил как подир затишието дъщеря му се е поуспокоила.

— Сякаш целият град е изчезнал — изрече той.

— Град-призрак — добави Ипек, просто за да каже нещо.

Конвой от три военни джипа изникна от ъгъла и премина край тях. Тургут бей предположи, че най-вероятно са пристигнали, за да отворят пътищата. Баща и дъщеря, колкото да се поразсеят, се взряха в светлините на минаващия покрай тях и изчезващ в мрака конвой. Според разследванията, които направих след време, в средния джип са се намирали телата на Тъмносиния и Ханде.

В скосената светлина от столовете на последния изнизал се покрай тях джип, Тургут бей мерна окачения на витрината на „Серхат шехир“ утрешен брой на вестника; спря се и прочете: „Смърт на сцената. Прочутият актьор Сунай Заим застрелян по време на снощното представление“.

След като изчете два пъти новината, той и Ипек се забързаха към Народния театър. Край входа все тъй стояха същите полицейски коли, а по-надолу, в далечината, се виждаше силуетът на същия танк.

На влизане ги претърсиха. Тургут бей обясни, че е баща на „изпълнителката на главната роля“. Беше започнало второ действие, откриха две свободни места на последния ред и седнаха.

В това действие бяха включени шегите и скечовете, които Сунай от години бе разработвал: Фунда Есер дори метна няколко гьобека, ала така, сякаш се гавреше със себе си. Все пак атмосферата на пиесата бе натегната, тишина бе се спуснала в залата. Все по-начесто Кадифе и Сунай оставаха сами на сцената.

— Ще повторите ли за какво точно ще се самоубиете? — запита Сунай.

— Човек не знае точно — отвърна Кадифе.

— Как така?

— Ако знаеше точната причина, заради която иска да се самоубие и ако можеше да я изложи открито, човек просто не би се самоубил — отговори Кадифе.

— О, изобщо не е така — каза Сунай. — Едни се самоубиват от любов, други защото не издържат мъжете им да ги бият, трети пък защото мизерията прорязва плътта им като с нож.

— Твърде елементарно гледате на живота — отвърна Кадифе. — Човек, който ще се самоубива от любов, знае, че с времето любовта позаглъхва. Сиромашията също не е достатъчна причина за самоубийство. Жена, която би се самоубила заради мъжа си, най-напред би го напуснала и би се опитала да присвои част от парите му.

— Добре, тогава какъв е истинският мотив?

— Истинският мотив за всички самоубийства е гордостта, естествено. Жените се самоубиват затова.

— Понеже тяхната гордост е била наранена в любовта, този ли е мотивът?

— Изобщо не разбирате! — отвърна Кадифе. — Жената се самоубива не защото е наранена гордостта й, а за да покаже колко е горда.

— Вашите приятелки затова ли се самоубиха?

— Не мога да говоря от тяхно име. Всяка е имала своята си причина. Но винаги, когато размишлявах дали да се самоубия, усещах, че и те са размишлявали като мен. Митът на самоубийството е мигът, в който жените най-остро осъзнават, че са самотни, че са жени.

— С тия думи ли поощрявахте самоубийствата на вашите приятелки?

— Те се самоубиха по свой личен избор.

— Тук всички знаят, че свободен личен избор в Карс няма, че жените преминават към действие, за да избегнат побоищата, за да оцелеят, приобщавайки се към някоя общност. Признайте, Кадифе, че тайно сте се споразумели с жените, поощрявайки ги да се самоубият?

— Какво се получава обаче? След като се самоубиха, те останаха още по-самотни. Бащите на някои момичета се отрекоха от тях, понеже са се самоубили, а с някои дори не се и простиха като с мюсюлманки.

— Сега и вие ли ще се самоубиете, за да докажете, че те не са самотни, че това е масово движение? Мълчите, Кадифе… Но ако се самоубиете, преди да изречете причината, заради която ще го сторите, вашето послание няма ли да бъде разбрано погрешно?

— Не желая да отправям никакво послание чрез своето самоубийство — отвърна Кадифе.

— Все пак толкова хора ви гледат, тях ги интересува. Кажете им поне какво мислите в момента.

— Жените се самоубиват с надеждата да спечелят — каза Кадифе. — А мъжете се самоубиват, когато разберат, че няма никаква надежда да спечелят.

— Да, това е така — съгласи се Сунай и извади от джоба си пистолета от Къръккале. Вниманието на зрителите се пренасочи към пистолета. — Когато се уверите, че аз съм сразен напълно, ще ме застреляте ли?

— Не ми се попада зад решетките — отсече Кадифе.

— Ама как така, после няма ли все пак да се самоубиете? — подхвърли Сунай. — След като, самоубивайки се, вие ще идете в ада, няма никаква логика да се боите от наказание нито на този, нито на онзи свят.