Орхан Памук - Сняг

Щом на хотелската врата се почука, Ипек изтича и отвори. Военният камион, който щеше да я отведе на гарата, бе пристигнал по-рано. Уплашено съобщи на цивилния агент, че идва след малко. Изтича при баща си, седна до него и го прегърна с все сила.

— Камионът ли дойде? — попита Тургут бей. — Ако куфарът ти е готов, има още време.

Ипек отново насочи празен поглед към образа на Сунай върху телевизионния екран. Не я сдържаше на едно място, изтича в стаята си и след като хвърли в куфара чехлите си и чантичката с цип за шивашки принадлежности, оставена на прозореца, приседна в края на леглото и си поплака.

Както сподели с мен след време, тя била твърдо решена да напусне Карс с Ка. Душата и вече била спокойна, защото била отхвърлила отровата на подозрението и нерешителността, и желаела да прекара последните си минути в града в гледане на телевизия с любимия си баща.

Когато рецепционистът Джавит съобщил, че вън има някой, тя не се разтревожила. Тургут бей заръчал на дъщеря си да вземе две чаши и бутилка кока-кола от хладилника, за да си я разделят.

Никога не ще забравя, ми каза Ипек, лицето на застаналия до кухненската врата Фазъл. Погледът на Фазъл говореше, че се е случила трагедия, същевременно погледът на Фазъл изразяваше и друго, Ипек досега не го бе долавяла, че Фазъл е като член на семейството, че им е много близък човек.

— Убиха Тъмносиния и Ханде! — продума Фазъл. И изгълта половин чаша вода, която Захиде междувременно му беше подала. — Единствено Тъмносиния можеше да я накара да промени решението си.

Ипек го гледаше, без да помръдва, Фазъл се разплака. С глас, който сякаш извираше от дъното на душата му, каза, че е укрил на сигурно място Тъмносиния и Ханде, че е отишъл дотам, че някой трябва да ги е издал, след като в акцията участвал цял взвод. Ако не разполагали с информация, нямало да участват толкова много войници. Не, не е възможно да са го проследили, Фазъл бил пристигнал там, когато всичко вече било приключило. Заедно със струпалите се деца от околните къщи, каза още Фазъл, той видял тялото на Тъмносиния в светлината на военните прожектори. После каза:

— Мога ли да остана тук? Не ми се ходи никъде другаде.

Ипек извади чаша и за него. Отваряше и затваряше грешните чекмеджета, грешните долапи — търсеше отварачка. Сети се, че е сложила в куфара блузата на цветя — беше с нея, когато за първи път видя Тъмносиния. Покани Фазъл да влезе, настани го на стола до кухненската врата, там, където във вторник вечер, след като се напи, приседна Ка и пред очите на всички започна да пише стихотворението си. После Ипек се вслуша в себе си като болен човек, чиято болка, плъпнала като отрова, бе секнала изведнъж: докато Фазъл съзерцаваше отдалеч Кадифе на екрана, Ипек подаде първата пълна с кока-кола чаша на него, втората — на баща си. Всичко, което вършеше, го наблюдаваше сякаш отвън, сякаш то бе заснето с камера.

Качи се в стаята си. Поседя малко в тъмното.

От горния етаж взе пътната чанта на Ка. Излезе на улицата. Навън бе мразовито. Каза на цивилния агент, седнал в паркиралия пред вратата военен камион, че няма да заминава.

— Ще ви закарам, ще успеем за влака — рече той.

— Отказах се, няма да тръгна, благодаря ви. Предайте, моля, пътната чанта на господин Ка.

Когато вътре се настани до баща си, двамата чуха шума от потеглилия военен камион.

— Отпратих ги — каза Ипек. — Няма да заминавам.

Тургут бей я прегърна. Вгледаха се в телевизионния екран, без да разбират какво се случва в пиесата. Наближаваше краят на първо действие, когато Ипек се надигна:

— Да вървим при Кадифе. Имам какво да й кажа.

В последния момент Сунай променил заглавието на онова нещо, дето, вдъхновен от драмата „Испанска трагедия“ на Томас Кид и под още други влияния бил написал и поставил, като го нарекъл „Трагедия в Карс“; новото заглавие било включено в постоянните телевизионни анонси едва в последния половин час. Докараните с автобуси под контрола на военните, доверилите се на телевизионните анонси, пожелалите на всяка цена да зърнат всичко със собствените си очи (защото из града се носели слухове, че предаването „на живо“ всъщност било предварително заснето на филмова лента, пристигнала от Америка) и повечето чиновници, дошли по принуда (този път без да водят семействата си), сиреч, цялата сбрала се публика изобщо не обърнала внимание на промененото заглавие. Пък и дори да му била обърнала внимание, тя, както и целият град, не била в състояние да отчете връзката между заглавието и гледаната, без да бъде проумявана „пиеса“.