Орхан Памук - Сняг

Но за да го постигнете, е нужно да се отървете и от жената, поразила вашия ум, и от призрака на третия, който ви е подтикнал към тази любов. Вече споменах за срещата ми с Ипек в сладкарница „Йени хаят“ следващия следобед и за разговора ни за Ка.

Или пък само съм си мислел да й кажа, че бих желал да говорим за Ка. Докато седяхме в сладкарницата, в която освен нас нямаше никого другиго, и се взирахме в същия черно-бял телевизор — даваха двама влюбени, прегръщащи се на босфорския мост, — Ипек сподели с мен, че не й е лесно да говори за Ка. Би могла да разкрие болката и разочарованието си единствено пред човек, способен да я изслуша търпеливо и се утешаваше с мисълта, че този човек, пристигнал чак в Карс заради творчеството на Ка, е негов близък приятел. Защото ако успееше да ме убеди, че не е извършила никаква несправедливост спрямо Ка, обзелата душата й тревога поне малко щеше да се уталожи. Ала предпазливо спомена, че моето неразбиране би я измъчило. Носеше дълга кафява пола и пуловер, върху който бе сложила демодиран широк колан — така е била облечена, когато в утринта на „революцията“ е поднасяла закуска на Ка (мигом разпознах тоалета й, прочетох за него в бележките на Ка); изразът на лицето й бе полукапризен, полускръбен и ми напомняше за Мелинда. Слушах я дълго и внимателно.

Преизпълнена с оптимизъм, Ипек си вярваше, че наистина е на път да обикне Ка, когато той, отправяйки се с двамата си охранители към Народния театър се извърна и за последен път отправи поглед към нея. За Ипек увереността, че можеш да обикнеш един мъж, бе по-положително изживяване, отколкото наистина да го обичаш, отколкото дори да си влюбена в него, ето защо тя предчувстваше, че е на прага на един нов живот, на едно безпределно щастие.

По тази причина първите двайсет минути след тръгването на Ка Ипек не се почувства никак обезпокоена: по-скоро бе доволна, отколкото обезпокоена, че нейният любим я е заключил в стаята от ревност. Умът й бе ангажиран с куфара; представяше си как току-що го е приготвила, как, като се залъгва с вещите, с които не искаше да се разделя до края на живота си, изтърпява по-леко раздялата със сестра си и баща си, как безпрепятствено потеглят от Карс с Ка.

Когато измина половин час, Ипек си запали цигара. Ка все още го нямаше. И тъй като вярваше, че всичко ще се уреди, тя се чувстваше доста глупаво, усещане, което се задълбочаваше от това, че е заключена в стаята и се ядосваше и на Ка, и на себе си. През прозореца зърна как рецепционистът Джавит излезе от хотела и пое нанякъде, дощя й се да го извика, ала докато се реши, младежът се изгуби от погледа й. Взе да се самозалъгва, че Ка всеки момент ще дойде.

Четирийсет и пет минути след излизането на Ка, Ипек насили замръзналия прозорец на стаята, отвори го и помоли минаващия по тротоара младеж — объркан ученик от кораническия лицей, когото не бяха отвели в Народния театър — да съобщи, че стая 203 е заключена. Младежът се отнесе подозрително към молбата й, но все пак влезе в хотела. След малко телефонът в стаята иззвъня.

— Какво търсиш там? — попита Тургут бей. — Като си заключена, не можа ли да се обадиш по телефона?

След минута баща й отвори вратата с резервния ключ. Ипек му обясни как Ка я заключил, за да я предпази от неприятности, понеже искала да отиде с него в Народния театър, как смятала, че в хотела, както и ви целия град, телефоните са прекъснати.

— Телефоните в града вече работят — рече Тургут бей.

— Мина доста време, откак тръгна Ка — каза Ипек. — Взех да се тревожа. Нека идем до театъра и да видим какво става с Кадифе и с Ка.

На Тургут бей, въпреки огромната му тревога, все пак му трябваше малко време да се приготви. Първо не можа да си открие ръкавиците, после каза, че не си ли сложи вратовръзка, Сунай би изтълкувал превратно посещението му. По пътя пък обясняваше, че върви бавно, тъй като нямал сили и тъй като искал да чува по-добре наставленията на Ипек.

— Не се противопоставяйте на Сунай — предупреди го Ипек. — Не забравяйте, че е якобинец, в чиито ръце е съсредоточена определена сила!

Щом зърна множеството пред входа на театъра — любители, доведени с автобуса ученици, зажаднели за подобно стълпотворение търговци, полицаи и военни, — Тургут бей си припомни какво вълнение е изпитвал в младостта си от тоя вид политически сбирки. Стисвайки още по-силно ръката на дъщеря си, той и щастливо, и уплашено се огледа наоколо, май търсеше сгоден случай за препирня, която би го приобщила към тази акция, акция, която щеше да подкрепи. Усети обаче, че тук повечето хора са му чужди, изблъска грубо един от стърчащите пред входа младежи, за да влезе в театъра и начаса се засрами от стореното.