Орхан Памук - Сняг

Залата все още не бе се напълнила, но Ипек предусети как подир малко атмосферата в театъра ще стане по роднински фамилиарна, като в многолюден сън, в който всички се познават. Бе притеснена от това, че не вижда Кадифе и Ка. Един капитан ги придърпа встрани.

— Аз съм бащата на изпълнителката на главната роля Кадифе Йълдъз — заобяснява Тургут бей. — Налага се да се срещна с нея за малко.

Тургут бей се държа като баща, който в последния момент иска да повлияе на дъщеря си, изпълняваща главна роля в подготвената в лицея пиеса, а капитанът пък се обезпокои като оправдаващ бащата помощник-учител. Изчакаха в стая, по чиито стени висяха потрети на Ататюрк и Сунай — не след дълго влезе Кадифе и Ипек мигом проумя, че тази вечер сестра й ще излезе на сцената, независимо от това какво ще й говорят.

Ипек попита за Ка. Кадифе обясни, че след разговора им той й казал, че се връща в хотела. Ипек пък отвърна, че не са го срещнали по пътя, но не успя да се доизкаже. Защото Тургут бей със сълзи на очи бе започнал да умолява Кадифе да не излиза на сцената.

— Татенце, толкова пъти го обявиха по телевизията, че сега ще е по-опасно, ако не се появя на сцената, отколкото ако се появя.

— Нали знаеш, Кадифе, как ще се разгневят учениците от кораническия лицей и как ще те възненавидят?

— Честно, татенце, да ми казвате след толкоз години „не си откривай главата“, ми звучи направо като шега.

— Не е шега, душичко — отвърна Тургут бей. — Кажи им, че си болна…

— Но аз не съм болна…

Тургут бей се разплака. Ипек знаеше, че в известна степен баща й, който, щом откриеше сантименталната страна в някоя тема, винаги успяваше да я задълбочи, сам не вярва на сълзите си. В болката на Тургут бей имаше един тъй лековерен и простодушен оттенък, свързан с начина му на живот, че Ипек бе уверена — той би пролял най-искрени сълзи дори и причината да е тъкмо обратната. Тази особеност, която правеше баща им добър и мил, сега, когато двете сестри искаха да говорят по желаната от тях тема, изглеждаше срамно „повърхностна“.

— Кога си тръгна Ка? — прошепна Ипек.

— Би трябвало отдавна да се е върнал в хотела — също тъй приглушено отвърна Кадифе.

Спогледаха се уплашено.

Четири години по-късно в сладкарница „Йени хаят“ Ипек ми каза, че в онзи миг и двете си мислели не за Ка, а за Тъмносиния и когато прочели това в очите си, се смутили и престанали да обръщат внимание на баща си. Изтълкувах откровението на Ипек като проява на близост, предвкусвах как неизбежно ще зърна края на историята през нейния поглед.

Двете сестри се умълчаха.

— Нали Ка ти съобщи, че Тъмносиния е против? — запита Ипек.

Очите на Кадифе, вперени в сестра й, казваха „татко те чува“. Погледнаха към баща си и се досетиха, че обляният в сълзи Тургут бей внимателно следи шепота им и че е чул името на Тъмносиния.

— Ако не възразявате, татенце, ние тук искаме да си поговорим като сестри — извини се Кадифе.

— Вие, както винаги, сте по-умни от мене — заключи Тургут бей. Излезе от стаята, ала не притвори вратата.

— Добре ли си премислила, Кадифе?

— Добре съм премислила.

— Знам, че добре си премислила — каза Ипек. — Но няма да можеш повече да се видиш с него.

— Не мисля — рече предпазливо Кадифе. — Пък и съм му ужасно ядосана.

Ипек с болка си представи продължителната, тайна връзка на Кадифе и Тъмносиния, връзка, изпълнена с ярости, помирения, трепети и превратности. Колко години? Не знаеше точно, а и не искаше вече да се пита колко дълго Тъмносиния бе поддържал връзка и с двете едновременно. Обзета от обич, за миг си помисли, че в Германия Ка ще я накара да забрави Тъмносиния.

В един от онези интуитивни мигове, случващи се само между сестри, Кадифе усети какво си мисли Ипек и каза:

— Ка ужасно ревнува от Тъмносиния. Много е влюбен в теб.

— Не ми се вярваше, че за тъй кратко време толкова се е влюбил в мен. Сега обаче вярвам.

— Замини с него в Германия.

— Щом се върна вкъщи, ще си приготвя куфара — рече Ипек. — Вярваш ли, че с Ка наистина бихме били щастливи в Германия?

— Вярвам — отвърна Кадифе. — Ама престани да му говориш за миналото си. И без друго знае доста неща, пък и предугажда, че има и още.

Ипек изпита озлобление към триумфалния тон на Кадифе, който трябваше да подскаже, че познава живота по-добре от сестра си.

— Говориш така, сякаш щом пиесата свърши, повече няма да се завърнеш у дома.

— Аз, разбира се, ще се върна — рече Кадифе. — Но струва ми се, че ти си тръгваш веднага.