Орхан Памук - Сняг

Отначало направо не повярва, ама след като излезе оттам, му дойде ново стихотворение. Записа го в зеления бележник, приемайки новата творба като утеха и надежда. С пълното съзнание, че същото унищожително страдание все още владее душата му, Ка напусна разтревожен Народния театър.

Докато вървеше по заснежените тротоари, внезапно си каза, че студеният въздух му идва доста добре. Двамата охраняващи го войници бяха до него и умът му бе още по-объркан. За да бъде разбрана правилно нашата история, сега се налага да приключа главата и да започна нова. Но не защото Ка не е сторил неща, които заслужават да се опишат в тази глава. Най-напред трябва да погледнем къде в стихосбирката „Сняг“ се намира последното стихотворение, озаглавено „Мястото, където свършва светът“, което Ка записа на един дъх в зеления си бележник.

„Мястото, където свършва светът“ бе деветнайсетото и последно стихотворение, хрумнало на Ка в Карс. Знаем, дойдеха ли му в ума, Ка веднага записваше стихотворенията — от осемнайсетото липсваха няколко стиха — в зеления бележник, който винаги носеше със себе си. Не бе записал единствено стихотворението, което изрецитира на сцената през вечерта на революцията. В две от писмата до Ипек, които по-късно бе написал във Франкфурт и никога не бе изпратил, Ка споменава, че по никакъв начин не е в състояние да си припомни това стихотворение, озаглавено „Мястото, където Аллах не съществува“, че то му е нужно, за да приключи с книгата си и че ще бъде безкрайно щастлив, ако Ипек прегледа видеозаписите в телевизия „Серхат Карс“. По настроението на това писмо, което прочетох в хотелската си стая във Франкфурт, бях усетил, че Ка се е тревожел да не би Ипек да си помисли, че видеозаписите и стихотворението са само претекст да й напише любовно писмо.

Същата вечер, когато, след като поизтрезнях, се прибрах в хотелската стая с касетите на Мелинда, видях снежинката в единия от бележниците, който небрежно разгърнах и по-късно я приложих в края на двайсет и девета глава на романа. През следващите дни, докато четях бележниците на Ка, подразбрах, струва ми се, какво е искал да постигне с намерението си да разположи върху деветнайсет точки на снежинката своите деветнайсет стихотворения, дошли му в Карс.

От книгите, които по-късно изчел, Ка узнал, че от кристализирането в небето на снежинката във формата на звезда с шест разклонения до падането й на земята и нейното изчезване минават средно девет-десет минути, че формирането на всяка снежинка става по различни и твърде загадъчни причини като вятър, температура, височина на облаците, чието въздействие не разбираше, и бе схванал, че съществува определена връзка между хората и снежинките. Стихотворението „Аз, Ка“ бе написал в карската библиотека, представяйки си една снежинка, отсетне бе решил, че същата тази снежинка лежи в центъра на книгата, озаглавена „Сняг“.

По-късно, воден от същата логика, бе посочил, че стихотворенията „Раят“, „Шахмат“ и „Кутия шоколадови бонбони“ заемат място върху разклонението ВЪОБРАЖЕНИЕ на снежинката. Възползвайки се от книгите, в които са изобразени формите на снежинките, той бе нарисувал своята снежинка и бе разположил върху нея всичките стихотворения, дошли му в Карс. По този начин се получаваше, че върху една снежинка се оказваха отбелязани сътворените от Ка неща, включително и структурата на книгата му. Снежинката трябваше да представлява карта на духовността на всеки човек. Трите разклонения на снежинката — ПАМЕТ, ВЪОБРАЖЕНИЕ и ЛОГИКА, — върху които бе разположил творбите си, бе заимствал от Дървото на познанието на Бейкън, и анализирайки записаните в Карс стихотворения, дълго бе разсъждавал върху смисъла на точките върху разклоненията на шестоъгълната снежна звезда.

По тази причина по-голямата част от изпълнилите три бележника записки, направени във Франкфурт за създадените в Карс творби, трябва да се разглеждат като разсъждения за смисъла на Живота и на Ка, и на снежинката. Ако умуваше за мястото върху снежинката, например на „Да умреш прострелян“, най-напред поясняваше страха, за който става дума в стихотворението, изследваше причината това стихотворение, както и страхът, да бъде разположено, близо до разклонението ВЪОБРАЖЕНИЕ, и тълкувайки причината за близостта му и симетричното му разположение спрямо „Мястото, където свършва светът“, намиращо се най-горе на разклонението ПАМЕТ, вярваше, че те материализират доста загадъчни неща. Според Ка за живота на всеки човек има една такава карта и една такава снежинка и всеки би могъл да докаже, разчитайки своята си снежна звезда, че хората, които отдалече толкова си приличат, всъщност са неимоверно различни, странни и неразгадаеми.