Орхан Памук - Сняг

Говорителят, който се появи след него, съобщи какво представлява трагедията, която ще бъде играна тази вечер, както и че Сунай Заим от години се готви за тази пиеса. На екрана показаха поомачкани афиши от якобинските пиеси, в които преди години Сунай е изпълнявал ролите на Наполеон, Робеспиер и Ленин, черно-бели снимки на Сунай (Колко слабичка е била едно време Фунда Есер!) и всякакви други театрални спомени (стари билети, програми, изрезки от вестници от дните, когато Сунай възнамерявал да изпълни ролята на Ататюрк, фотоси от анадолски кафенета, навяващи тъга) — Ка си помисли, че артистичната двойка ги носи винаги в куфарите си. В този познавателен филмов материал имаше нещо притеснително, напомнящо за излъчваните по държавната телевизия документални филми за изкуството, ала мяркащата се от време на време върху екрана ведра, явно наскоро правена снимка на Сунай, привнасяше нещо от поовехтялото, но претенциозно излъчване, присъщо на премиер-министрите от страните отвъд желязната завеса и на диктаторите от Африка и Средния Изток. По цял ден взиращите се в образите на телевизионния екран жители на Карс вече бяха повярвали, че Сунай носи спокойствие на града им, бяха се почувствали като негови съотечественици и по необясним начин бяха започнали да изпитват упование в бъдещето си. Преди осемдесет години, след изтеглянето на руските и османските войски от града, в дните, когато турци и арменци се избивали и в града била обявена държава на турците, незнайно откъде се появило знаме — сега това знаме го показваха начесто по телевизията. Появата тъкмо на това проядено от молците, лекьосано знаме разтревожи Тургут бей повече от всичко.

— Този човек е луд. На всички ще ни докара неприятности. Кадифе в никакъв случай не бива да излиза на сцената!

— Добре, не бива — рече Ипек. — Ама кажем ли й го като ваша идея, татенце, познавате Кадифе, ще си открие главата просто на инат.

— Тогава какво да правим?

— Нека Ка да иде веднага в Народния театър и да каже на Кадифе да не си открива главата! — предложи Ипек, извръщайки се към Ка с приповдигнати вежди.

Ка, който дълго се бе взирал не в телевизионния екран, а в Ипек, се разтревожи, защото не можеше да проумее какво причини внезапната промяна в позицията на Ипек.

— Ако иска да си открие главата, нека го стори вкъщи, след като нещата се поуталожат — рече Тургут бей. — Тази вечер Сунай на всяка цена ще провокира ново предизвикателство. Толкова съжалявам, че повярвах на Фунда Есер и предадох Кадифе в ръцете на тия двама луди.

— Татенце, Ка ще отиде в театъра и ще убеди Кадифе.

— Само вие можете да се доберете до Кадифе, понеже Сунай ви има доверие. Какво се е случило с носа ви, синко?

— Подхлъзнах се на леда — измънка виновно Ка.

— И челото сте си ударили. И то е посиняло.

— Ка цял ден е бродил из улиците — обясни Ипек.

— Измъкнете настрана Кадифе, без Сунай да забележи… — заръча Тургут бей. — Не й казвайте, че идеята е наша, внимавайте да не се изпуснете, че идеята е наша. Не трябва изобщо да спори със Сунай, нека Кадифе си намери някакво извинение. Най-добре да каже „болна съм“ или „утре вкъщи ще си открия главата“, нека му го обещае. Предайте й колко много я обичаме всички. Рожбата ми!

Внезапно очите на Тургут бей се насълзиха.

— Татенце, мога ли да поговоря с Ка насаме? — попита Ипек и привика Ка към масата. Седнаха в края й, Захиде вече бе застлала покривката за вечеря.

— Кажи на Кадифе, че Тъмносиния е пожелал това, защото е бил в затруднително положение, бил е принуден.

— Първо ми обясни защо ти промени мнението си?

— Ах, мили, повярвай ми, няма за какво да се тревожиш, просто реших, че татко е прав, толкоз. Сега по-важно от всичко ми се струва Кадифе да остане настрана от неприятностите.

— Не — рече предпазливо Ка. — Случи се нещо и ти си промени мнението.

— Не, нищо страшно няма. Ако Кадифе реши да си открива главата, нека го стори после, вкъщи.

— Не си ли открие главата тази вечер — каза внимателно Ка, — вкъщи при баща си изобщо няма да го стори. И ти го знаеш.

— По-важното е сестра ми да се върне у дома жива и здрава.

— Боя се от едно нещо — каза Ка. — От нещото, което криеш от мен.

— Мили, такова нещо няма. Обичам те много. Ако ме искаш, тръгвам веднага с тебе за Франкфурт. Там ще се убедиш как ще се привържа към тебе, как ще те обикна, ще забравиш всичко тук и ще ме обичаш с пълно доверие.

Постави ръката си върху влажната и гореща ръка на Ка. Ка чакаше, без да може да повярва в отразената в огледалото на бюфета красота на Ипек, в невероятната магнетичност на гърба й, който кадифената рокля с презрамки открояваше, в близостта на нейните големи очи.