Орхан Памук - Сняг

В мрака на стаята Ипек отговори на въпросите на Ка и разказа историята си: Мухтар не се задоволил само да покани Тъмносиния в Карс и да го приеме с почести у дома им, искал политическият ислямист, от когото се възхищавал, да потвърди колко невероятно създание е жена му. На всичкото отгоре по онова време Мухтар се отнасял доста зле с Ипек, обвинявал я, задето нямат деца. Както и самият Ка бил наясно, Тъмносиния отлично владеел словото и си наумил да утеши една нещастна жена, да я омае. В началото на връзката им Ипек се съпротивлявала, не й се искало да изпада в трудна ситуация! Първо, за да не забележи Мухтар, когото все още обичала и не желаела да огорчи. После, за да се избави от разгарящата се полека-лека любов. В началото най-привлекателното у Тъмносиния било превъзходството му над Мухтар; Ипек се срамувала от него, когато започвал да бръщолеви на политически теми, от които си нямал понятие. Хвалел Тъмносиния дори в негово отсъствие, разправял, че трябва по-често да идва в Карс, укорявал я, че не се държи достатъчно мило с него. Мухтар така и не забелязал нищо, дори когато двете с Кадифе заживели в отделна квартира; и досега нямаше да забележи, ако такива като З. Желязната ръка не бяха му казали. А проницателната Кадифе още първия ден след пристигането си в Карс се досетила и се присъединила към момичетата с тюрбани, за да може да се сближи с Тъмносиния. Ипек усетила интереса й към Тъмносиния, защото познавала от дете страстната натура на Кадифе. Осъзнавайки, че интересът на Кадифе към него му допада, Ипек охладняла към Тъмносиния. Решила, че ако Тъмносиния се заинтригува от Кадифе, ще може да се отърве от него, пък и след пристигането на баща й успявала да стои настрана от Тъмносиния. Най-вероятно Ка е бил напълно готов да повярва на тази история, да я сведе до случайна грешка и да запрати в миналото връзката между Тъмносиния и Ипек, ала тя възкликнала развълнувано: „Всъщност Тъмносиния обича мен, а не Кадифе!“ След тези думи, които изобщо не желаел да чуе, Ка я попитал какво мисли сега за този „отвратителен тип“, Ипек му отвърнала, че не желае да продължава тази тема, че всичко е останало в миналото и че иска да замине с Ка в Германия. Тогава Ка припомнил за телефонния им разговор при последното идване на Тъмносиния, Ипек пък отвърнала, че такъв разговор не е бил провеждан и че Тъмносиния имал достатъчно политически опит, за да знае, че ако й се обади, разкрива убежището си. Тогава Ка казал: „Никога няма да бъдем щастливи!“ „Не е вярно, ще заминем за Франкфурт и там ще бъдем щастливи!“, прегръщайки го, отвърнала Ипек. Според Ипек в този момент Ка повярвал на думите й, само че после се разридал.

Ипек го прегърна още по-силно и двамата поплакаха заедно. По-късно Ка щеше да напише, че тъкмо в мига, когато са плачели прегърнати, може би Ипек за първи път в живота си открила достигащата до болка наслада, с която съвместното пътуване към несигурната зона между поражението и новия живот дарява човека. Беше се влюбил още повече в нея, понеже плачеха заедно. Плачейки, Ка силно прегръщаше Ипек, същевременно се опитваше да проумее как да постъпи след това и съвсем инстинктивно насочваше вниманието си към прииждащите откъм хотела и улицата звуци. Наближаваше осемнайсет часът: бе приключило отпечатването на утрешния брой на „Серхат шехир“, снегорините, разчистващи пътя към Саръкамъш, стръвно бяха захванали своята работа, бяха започнали репетициите със Сунай и Кадифе, която Фунда Есер със задоволство настани във военния камион, за да я отведе в Народния театър.

Едва след половин час Ка успя да каже на Ипек, че Тъмносиния е изпратил съобщение за Кадифе. През това време бяха плакали, прегръщайки се, и бяха застинали по средата между страховете от опита на Ка да се любят, нерешителността и ревността. Та тогава Ка започнал да разпитва Ипек кога за последно са се видели с Тъмносиния и умопомрачаващо заповтарял, че тя всеки ден тайно е разговаряла с Тъмносиния, че двамата са се срещали и че всеки ден се е любила с него. Отсетне Ка щеше да си спомня как Ипек за първи път отговаряла ядно на неговите въпроси и догадки, как по-късно, давайки си сметка, че думите на Ка са били изречени под напора на чувствата, а не са били плод на логичен размисъл, проявила състрадание към него, как от една страна му харесвало, че неговите въпроси и догадки жегват Ипек, а от друга — как се наслаждавал на нейното състрадание. Ка, който през последните четири години бе прекарал голяма част от времето си в съжаления и самообвинения, щеше да се ненавижда, че цял живот е използвал словесното оскърбление като средство да провери до колко е силна любовта на жената, която го обича. Разпитвайки Ипек и твърдейки, че тя обича повече Тъмносиния, че дори натрапчиво го желае, Ка се вълнуваше по-скоро от търпението, което тя би проявила към него, отколкото от самите й отговори.