Орхан Памук - Сняг

З. Желязната ръка играеше ролята на доброто ченге. Терзаеше се, че са довели Ка по такъв начин. Ка предположи, че лошото ченге е едрият чичо Махмуд и се заслуша в З. Желязната ръка и въпросите му.

— Какви са намеренията на Сунай?

Впускайки се в най-незначителни детайли, Ка с наслада му разказа за „Испанска трагедия“ на Кид.

— Защо освободи оня ненормалник Тъмносиния?

Ка обясни, че го е направил, за да се съгласи Кадифе да си открие главата в пиесата, която ще бъде предавана на живо по телевизията. Толкова се вдъхнови, че използва прецизен термин от шахмата: вероятно това бе твърде рискован „гамбит“, заслужаваш възхита. И едновременно стъпка, която ще сломи духа на политическите ислямисти в Карс!

— Каква е гаранцията, че момичето ще удържи на думата си?

Ка обясни, че Кадифе се е съгласила да излезе на сцената, но гаранция няма.

— Къде се укрива сега Тъмносиния? — попита З. Желязната ръка.

Ка отвърна, че и представа си няма.

Попитаха го защо са липсвали охранителите му, когато го отведоха с колата и откъде се е връщал.

— От вечерната си разходка — отвърна Ка и щом заповтаря този отговор, З. Желязната ръка, както и се очакваше, мълком напусна стаята, а чичо Махмуд захвана да го гледа лошо. И той, като седналия отпред в колата мъж, знаеше доста нецензурни ругатни. Точно като децата, които съвсем безмислено, дори неволно, обилно поливат с кетчуп всеки свой залък, и той обилно сипеше ругатни, докато правеше политически анализи, които не бяха чужди на Ка, докато говореше за висшите национални интереси или докато отправяше заплахите си.

— И какво си мислиш, че постигаш, като не издаваш къде се крие един терорист ислямист с окървавени ръце, който получава пари от Иран? — каза чичо Махмуд. — Нали знаеш как ще постъпи с такива като теб, мекушави либерали, видели Европата, дойде ли на власт?

Ка отвърна, че наистина не знае къде се крие Тъмносиния, ала чичо Махмуд с огромно удоволствие му обясни как моллите изпекли като на шиш демократите и комунистите, с които си сътрудничели преди да вземат властта в Иран: напъхали динамит в задниците им и те литвали във въздуха, изпозастреляли проститутките и педерастите, забранили всякакви книги, освен религиозните, а на интелектуални контета като Ка най-напред изскубали косите, а после иззели и поетичните им книжки… И пак продължи с изброяването на разни гадости, и пак с отегчено лице запита къде се укрива Тъмносиния и откъде се е връщал Ка в тоя късен час. Когато Ка му даде същите постни отговори, той, без да променя отегчения си израз, сложи белезници на Ка. „Глей сега какво ще ти направя“ — рече той. И апатично, без всякакъв гняв го заудря с юмруци и шамари по лицето.

За да не се разгневят читателите ми, ще приведа по-долу съвсем точно петте важни причини — открих ги в бележките на Ка, — които бе изброил по-късно и които показват, че Ка не е бил кой знае колко огорчен от тоя побой.

1. Според разбирането на Ка за щастието, в еднаква степен го бяха сполетели доброто и злото, а моментът с побоя означаваше, че ще успее да замине с Ипек във Франкфурт.

2. С присъщия на управляващите прослойки усет, Ка предположи, че разследващите го от спецотряда го разграничават от простолюдието, от престъпниците и от скиталците, че повече няма да го бият и изтезават, за да не оставят видими следи по тялото му и гняв в душата му.

3. Съвсем справедливо разчиташе, че след побоя Ипек ще бъде доста по-грижовна към него.

4. Когато преди два дни, във вторник привечер, бе видял окървавеното лице на Мухтар в Дирекцията по сигурността, съвсем наивно си бе представил, че човек може чрез един, нанесен му в полицията побой, да се пречисти от чувството на вина заради мизерността на своята държава.

5. Душата му се изпълваше с гордост, защото се намираше в положението на политически арестант, който въпреки побоя не издаде къде се укрива търсеният човек.

Тази, последната причина, преди двайсет години щеше да предизвика у Ка преголямо задоволство, но сега, когато това бе излязло от мода, той се чувстваше дори глупаво. Соленият вкус на стичащата се от носа към крайчеца на устните му кръв връщаше Ка към детството. В кой ли момент бе потекла кръв от носа му? Загледани в телевизора, чичо Махмуд и останалите го бяха забравили в един полуздрачен ъгъл на стаята, а Ка се сети за прозореца, прищипал носа му в детството, за улучилите го футболни топки, за удара, който получи по носа си при една свада, докато беше войник. Смрачаваше се, а З. Желязната ръка и другарите му следяха скупчилата ги пред телевизионния екран „Мариана“ и Ка бе изключително доволен, че е там — с разкървавен нос, пребит, унизен и забравен като дете. Разтревожи се, че ако го претърсят, ще открият писмото на Тъмносиния. За известно време погледа заедно с тях „Мариана“, представяйки си, че в същия този момент Тургут бей и дъщерите му следят мълком сериала с чувство на вина.