Орхан Памук - Сняг

Това показва, че имаме всички основания да приемем укрилия се в талигата Ка като човек, преклонил глава пред съдбата. Съжаляваше, че е в нея, сърдеше се и на себе си, и на света. Мръзнеше, боеше се да не се разболее и не чакаше от Тъмносиния нищо добро. Както и при първото пътуване, съзнанието му се бе отворило към уличните и хорски звуци, само че изобщо не го вълнуваше къде го отвежда талигата.

Тя спря, коларят го побутна, той се измъкна изпод платнището и без да се интересува къде се намира, влезе в обезцветена от старост и разруха сграда, подобна на много други, които бе виждал. След като изкачи тясната изкорубена стълба до втория етаж, влезе през отворена врата (в мигове на радост щеше да си спомня подредените обувки и хитрите очи на хлапето, което го наблюдаваше през пролуката на вратата) и застана очи в очи с Ханде.

— Реших да не се разделям с момичето, което съм — каза усмихнато Ханде.

— Важното е да си щастлива.

— Щастлива съм, понеже тук правя каквото искам — отвърна Ханде. — Вече не се боя, че в сънищата си ще бъда някоя друга.

— Не е ли малко опасно да си тук? — попита Ка.

— Да, така е, ала в живота човек може да се концентрира единствено в опасни ситуации — отвърна Ханде. — Проумях, че докато не вярвам, не бих успяла да се концентрирам дотолкова, че да си открия главата. Сега съм премного щастлива тук, понеже споделям една и съща кауза с Тъмносиния. А вие бихте ли могли да пишете стихове тук?

Тъй отдалечена му се струваше вечерята, на която преди два дни се запозна с нея, на която разговаряха, че Ка я погледна като човек, забравил абсолютно всичко. Доколко Ханде искаше да наблегне върху близостта си с Тъмносиния? Момичето отвори вратата на съседната стая. Ка влезе и завари Тъмносиния загледан в черно-бял телевизор.

— Не се съмнявах, че ще дойдеш — не скри задоволството си Тъмносиния.

— Не зная защо дойдох — каза Ка.

— Заради безпокойството в душата ти — отвърна като мъдрец Тъмносиния.

Изгледаха се с ненавист. И на двамата не им убягна, че Тъмносиния определено бе предоволен и че Ка изпитваше съжаление. Ханде излезе и затвори вратата след себе си.

— Искам да кажа, че тази вечер Кадифе не бива да излиза на сцената и да върши тия срамотии — рече Тъмносиния.

— Можеше да го съобщиш и чрез Фазъл — отвърна Ка. Не успя да разбере по лицето на Тъмносиния дали знае кой е Фазъл. — Момчето от кораническия лицей, дето ме доведе.

— Ха, Кадифе нямаше да го приеме насериозно. Тя не приема насериозно никого освен теб. Единствено ако го чуе от теб, Кадифе ще осъзнае колко съм категоричен. А може и сама да е взела решение да не открива главата си? Особено като е видяла по какъв отвратителен начин се възползва от това телевизията.

— Когато излязох от хотела, Кадифе дори бе почнала да репетира — каза Ка с нескрито задоволство.

— Предай й, че съм против! Кадифе не по своя воля реши да си открие главата, а за да спаси моя живот. Тя направи сделка с държава, която държеше като заложник един политически затворник, но сега вече не е длъжна да спази дадената дума.

— Ще й предам. Но не зная как би постъпила тя.

— Искаш да кажеш, че ако постъпи, както си е наумила, отговорността няма да е твоя, така ли? — Ка премълча. — Ако тази вечер Кадифе отиде в театъра и си открие главата, виновен ще си ти. Ти си този, който уреждаше сделката.

За първи път от пристигането си в Карс Ка усети, че съвестта му е и спокойна, и чиста: лошият човек, като всички лоши хора най-накрая заговори лошо и това вече не го объркваше. За да поусмири Тъмносиния, каза:

— Това, че беше заложник, е вярно!

Чудеше се как да се държи, за да се измъкне оттук преди да се е разгневил Тъмносиния.

— Предай й това писмо — Тъмносиния му подаде плик. — Може би Кадифе няма да повярва само на устното ми съобщение. — Ка взе плика. — Някой ден ще намериш верния път и ако се върнеш във Франкфурт, непременно ще публикуваш при Ханс Хансен оная подписана прокламация, заради която толкова хора се изложиха на опасност.

— Естествено.

Ка съзря в погледа на Тъмносиния незадоволство и неудоволетвореност. В килията бе по-спокоен, приличаше на осъден, когото сутринта ще екзекутират. Засега бе отървал кожата си, но се чувстваше нещастен, понеже знаеше, че през останалата част от живота си нямаше да върши нищо друго, освен да се гневи. Ка със закъснение забеляза: Тъмносиния бе усетил, че Ка е забелязал неговото нещастие.

— Дали тук или в любимата ти Европа, ти ще живееш като търтей, който само подражава на европейците — процеди Тъмносиния.