Орхан Памук - Сняг

— По телевизията съобщиха, че по време на спектакъла тази вечер лидерката на момичетата с тюрбани Кадифе щяла да си открие главата — избълва Тургут бей. — Вярно ли е?

— Нека го видим първо по телевизията! — отвърна Ипек.

— Да ви се представя, господине — обади се Фунда Есер. — Аз съм Фунда Есер, другарката в живота на прочутия театрал и нов държавник Сунай Заим. Най-напред ви поздравявам, че сте отгледали тези две забележителни, прекрасни девойки. Съветвам ви изобщо да не се боите от смелото решение на Кадифе.

— Фундаменталистите в тоя град никога няма да простят на дъщеря ми! — каза Тургут бей.

Всички заедно се преместиха в хола, за да гледат телевизия. Тук Фунда Есер улови Тургут бей за ръката и му даде дума от името на мъжа си, който управлявал целия град, че всичко ще мине прекрасно. Тъкмо по това време, дочул някакъв шум в хола, Ка слезе долу и научи от щастливата Кадифе, че Тъмносиния вече е на свобода. И без да я е питал Ка, тя каза, че ще удържи на даденото сутринта обещание и сега щяла да поработи с Фунда Есер за тазвечерната пиеса. Докато Фунда Есер нежно умилостивяваше Тургут бей, за да не попречи на дъщеря си да излезе вечерта на сцената, всички гледаха телевизия и говореха в един глас — тези десетина минути Ка многократно щеше да си ги припомня като най-щастливите в живота му. Изпълнен с оптимизъм и вяра, Ка провиждаше как ще бъде щастлив и си представяше, че е част от шумно и весело семейство. Още нямаше шестнайсет часът, но спокойствието се спусна като детски спомен в хола с висок таван и с облепени със стари, потъмнели тапети стени; Ка се взираше в очите на Ипек и се усмихваше.

Когато зърна Фазъл до кухненската врата, той, обзет от желанието да не му позволи да говори, за да не наруши ничия радост, се опита да го избута към кухнята. Младежът обаче не му позволи: изтъпанчи се на прага на кухненската врата и, правейки се, че изцяло е погълнат от изображението на телевизионния екран, изгледа полусмаяно, полузаплашително радостното множество в хола. Забелязвайки как Ка се опитва да изтласка Фазъл към кухнята, Ипек се приближи към тях.

— Тъмносиния желае да се види с вас още веднъж — каза Фазъл с удоволствието на човек, съсипал нечие добро настроение. — Променил си е мнението по един въпрос.

— По кой въпрос?

— Ще го каже само на вас. След десет минути в двора ще спре една талига, тя ще ви отведе — рече той и през кухнята се измъкна на двора.

Сърцето на Ка заби лудо: не само защото днес нямаше желание повече да напуска хотела, а и от боязън.

— Недей, не отивай! — промълви Ипек, гласно изричайки желанието на Ка. — И без друго вече са забелязали талигата. Всичко ще се обърка.

— Не, ще отида — отвърна Ка.

Защо е казал, че ще отиде, когато е нямал никакво желание да го стори? За Ка бе нещо като навик да вдигне ръка в клас, за да отговори на учителския въпрос, без да знае неговия отговор или пък да си купи не пуловера, който харесва, а къде по-лош, при това на почти същата цена. Вероятно от любопитство, а вероятно от уплах пред щастието? Влязоха заедно, за да скрият новата ситуация от Кадифе, а на Ка му се прииска Ипек да изрече нещо такова, да измисли нещо такова, че да накара Ка да се откаже и той спокойно да си остане в хотела. Но докато гледаха един до друг през прозореца, Ипек повтаряше горе-долу едно и също с горе-долу едни и същи думи: „Не отивай, днес повече не излизай от хотела, не подлагай на риск нашето щастие и т.н. и т.н.“ Като жертва, унесена в мечтания, Ка погледна навън, вслушан в думите й. Когато талигата влезе в двора, той забеляза смаяно колко е смазано сърцето му от злочестина. Напусна стаята, без да целуне Ипек, но и без да пропусне да я прегърне и да се сбогува с нея, мина през кухнята, за да не го забележат четящите вестници във фоайето войници от охраната и легна под платнището, метнато връз отвращаващата го талига.

Нека читателите не мислят, че тази постъпка на Ка съм я подготвил като знак, че предприетото пътуване с талигата ще промени необратимо живота му, че приемането на поканата на Тъмносиния, ще се превърне в повратна точка. Никакви подобни намерения съм нямал: пред Ка съществуваха още сума ти възможности да преобърне наопаки всичко, което му се случваше в Карс и да успее да открие онова, което назоваваше „щастие“. Ала след като събитията се сдобиха със своите неизбежни и окончателни очертания, години наред Ка, оценявайки със съжаление случилото се, стотици пъти си бе помислял, че ако до прозореца Ипек бе успяла да произнесе точните думи, той щеше да се откаже да ходи при Тъмносиния. Самият той обаче нямаше никаква идея кои са точните думи, дето е трябвало да изрече Ипек.