Орхан Памук - Сняг

Та застанал до прозореца, Ка бе взел огърлицата от яспис, бе я сложил на шията на Ипек, бе я целунал нежно и бе заповтарял безмислено колко щастливи ще бъдат в Германия. Тъкмо в този момент Ипек зърна влизащия забързано през дворната порта Фазъл. Тя поизчака малко, спусна се долу и срещна сестра си пред вратата на кухнята: вероятно там Кадифе ще трябва да й е съобщила радостната вест, че Тъмносиния е вече на свобода. Двете сестри се оттеглиха в стаята си. Какво са си говорили и какво са правили там не знам. В горната стая Ка бе тъй завладян от новото си стихотворение и от щастието си, към което вече бе почнал да изпитва доверие, че за първи път не го заинтересува движението на двете сестри из хотела.

По-късно от документацията на метеоролозите научих, че тогава времето омекнало осезаемо. Слънцето цял ден разтапяло провесените от стрехи и клони ледени висулки, но още преди да се стъмни, в града се разнесли слухове, че през нощта ще отворят пътищата и ще бъде турен край на театралната революция. Подир години, хора, които още не бяха забравили подробностите около онези събития, ме уведомиха, че тъкмо тогава телевизия „Серхат Карс“ започнала да приканва карсци да гледат вечерта новата пиеса, която щяла да бъде изиграна от трупата на Сунай Заим в Народния театър. Понеже се предполагало, че кървавите спомени от преди два дни ще отблъснат карсци от новата пиеса, най-популярният млад телевизионен водещ Хакан Йозге неведнъж съобщил, че не ще бъдат позволени никакви безчинства по отношение зрителите, че силите на сигурността, охранявайки сцената, ще вземат нужните мерки, че билети няма да бъдат късани и карсци, заедно с целите си семейства, ще могат да видят една поучителна пиеса, това обаче не произвело в града друг ефект, освен нарастване на страха и ранно обезлюдяване на улиците. Всички предусещали, че в Народния театър отново ще има и жестокост, и безразсъдство, и като изключим тълпата от безумци, които на всяка цена искали да станат свидетели на събитията (тук трябва да отбележим, без да го подценяваме, че тази тълпа се състояла от безработни младежи, от склонни към насилие объркани левичари, от маниаци, жадуващи да видят как се убива човек, от старци с протези и от ататюркисти, прехласващи се отдавна от телевизионните изяви на Сунай), останалите карсци предпочитали да гледат по телевизията представлението, което според съобщенията щяло да бъде предавано на живо. Някъде в тия часове Сунай и полковник Осман Нури Чолак се срещнали отново и притеснявайки се да не би вечерта Народният театър да остане празен, се разпоредили да бъдат докарани с военни камиони учениците от кораническия лицей, а така също да бъдат заставени да дойдат в сградата на театъра прилично облечени в сака и с вратовръзки определен брой ученици и чиновници от лицеите, от дома на учителите и от държавните учреждения.

Онези, които бяха видели Сунай след това, станали свидетели как в прашна стаичка на шивашкото ателие, той се проснал като мъртвец върху камарите платове и хартия, върху празните кашони. Направил го не защото бил пиян, а защото вярвал, че меките постели увреждат тялото, пък и имал дългогодишния навик преди важни представления да се просва върху твърд и груб дюшек, за да поспи. Преди да се унесе, той на висок глас обсъдил с жена си текста на пиесата, още не бил стигнал до окончателния й вариант, после я изпратил с военен камион в хотел „Карпалас“, та същият камион да вземе Кадифе и репетициите да започнат.

Трябва да спомена, че още с влизането си в хотел „Карпалас“, Фунда Есер веднага се качи в стаята на двете сестри с вид на познаваща целия свят като свой собствен дом господарка и с талант, къде по-неподражаем извън сцената, подхвана интимен женски разговор със звънливо гласче. Сърцето и очите й бяха насочени, естествено, към кристалната красота на Ипек, ала умът й бе обсебен от тазвечерната роля на Кадифе. Стигам до извода, че нейната преценка на ролята е била провокирана от значимостта, която съпругът й е придавал на тази роля. Защото двайсет години Фунда Есер изпълняваше из Анадол ролите на кротки, изнасилени жени и се качваше на сцената с една-единствена цел: заемайки позата на жертва, да предизвика сексуалността на мъжете! Вероятно не може да се твърди, че напълно е проумявала ататюркските, просветителски роли, които е изпълнявала, тъй като интерпретираше женитбата, развода, покриването или откриването на главата само като инструменти, чрез които жената е сведена до своето подчинено, но и притегателно състояние, ала всъщност и мъжете писатели, създаващи тези стереотипни роли, не притежаваха по-задълбочени и префинени идеи от нейните по въпроса за еротичността и обществените задължения на литературните герои. Фунда Есер инстинктивно допълваше живота си извън сцената с чувственост, каквато мъжете писатели рядко предвиждат за женските роли. Впрочем, малко след влизането си в стаята, тя предложи на Кадифе да открие прекрасните си коси и да порепетират за вечерното представление. Когато Кадифе, без много да се помайва, си откри косата, Фунда Есер първо ахна, сетне възкликна, че косата й е невероятно лъскава и изпълнена с живот и че не може да откъсне очи от нея. Накара Кадифе да седне пред огледалото и докато разресваше със слюдения, имитиращ слонова кост гребен дългите й коси, Фунда Есер поясни, че най-същественото в театъра не са думите, а образите. „Остави косата си сама да говори, нека влуди мъжете!“ — каза тя, целуна косите на обърканата Кадифе и започна да я успокоява. Бе достатъчно проницателна да забележи как целувчицата й раздвижи тайните семена на злото в душата на Кадифе, а и достатъчно опитна, за да привлече към тази игра и Ипек: извади от чантата си бутилчица с коняк и взе да пълни донесените от Захиде чаени чаши. Когато Кадифе й отказа, тя я предизвика с думите „Ама тази вечер ще си откриеш главата, нали!“. Кадифе се разплака, а Фунда Есер настойчиво заобсипва с целувчици бузите, шията и ръцете й. Сетне, за да поразвесели сестрите изпълни „Тирада на невинната стюардеса“, неизвестно творение на Сунай, ала вместо да се развеселят, те се натъжиха. Когато Кадифе каза „искам да поработя върху текста“, Фунда Есер отвърна, че единственият текст тази вечер ще е блясъкът на дългата фантастична коса на Кадифе, която мъжете щели да гледат с възхита. И по-важното, че от ревност и любов дори жените щели да пожелаят да докоснат косите на Кадифе. Същевременно наля по малко коняк на себе си и на Ипек. После каза, че забелязва изписаното по лицето на Ипек щастие и смелостта и страстта в очите на Кадифе. Не можеше да реши коя от двете сестри е по-красива. Емоциите на Фунда Есер продължиха до нахълтването в стаята на позачервилия се Тургут бей.