Орхан Памук - Сняг

До подредилите се по краищата на залата полицаи и военни долиташе ехото от репетицията, която вървеше на сцената. Ка се настани в едно от креслата и се заслуша в гръмовно изречените от Сунай думи, в немощните, плахи отговори на забрадената Кадифе, в забележките на намесващата се от време на време Фунда Есер (Мила Кадифе, говори по-искрено!), която примъкваше на сцената части от декора (дърво, тоалетка).

Когато дойде ред за репетицията на Фунда Есер и Кадифе, Сунай, забелязал пламъчето от цигарата на Ка, се приближи и седна до него.

— Тези са най-щастливите часове в моя живот — рече той. Миришеше на ракия, но не беше пиян. — Колкото и репетиции да направим, всичко ще се реши окончателно на сцената от нашите моментни усещания. Между другото, Кадифе притежава талант на импровизатор.

— Трябва да й съобщя нещо от името на баща й, а също така й нося мънисто против уроки — рече Ка. — Дали ще мога да поговоря с нея някъде насаме?

— Забелязахме, че си успял да се измъкнеш за малко от охранителите си. Снеговете вече се топят, ще отворят пътищата. Но преди това, ние ще изиграем пиесата си — каза Сунай. — Тъмносиния поне на добро местенце ли се е скрил? — подпита усмихнато Сунай.

— Не знам.

Сунай се надигна, обеща да изпрати Кадифе и се присъедини към репетицията. В същия момент светлината на сцената угасна. Ка забеляза как между тримата се установява една истинска хармония. Това, че забрадената Кадифе доста бързо навлиза в интимността на този екстровертен свят, го поуплаши. Кой знае, навярно би почувствал Кадифе по-близка, ако тя бе с открита глава и с някоя от ония поли, които биха подчертавали дългите, като на сестра й, крака, вместо с ужасното си манто, каквито носеха забрадените момичета, ала щом тя слезе от сцената и се настани до него, Ка осъзна защо Тъмносиния е зарязал Ипек и се е влюбил в нея.

— Кадифе, срещнах се с Тъмносиния. Освободили са го и вече се е укрил. Той не желае тази вечер да излизаш на сцената и да си откриеш главата. Изпрати ти и писмо.

За да не привлече вниманието на Сунай, Ка, както се прави на изпит, измъкна писмото, прикривайки го с ръка, подаде й го, Кадифе го отвори грижливо и го прочете. Изчете го още веднъж и се усмихна.

После Ка видя сълзи в гневните очи на Кадифе.

— И баща ти мисли по същия начин, Кадифе. Колкото и да е правилно решението ти да си откриеш главата, толкова е глупаво да го сториш тази вечер пред учениците от кораническия лицей. Сунай пак ще предизвика всички. Няма причина да оставаш тук тази вечер. Кажи, че си болна.

— Нямам повод да го кажа. Пък и Сунай вече ми предложи да ме върне у дома в същия момент, в който пожелая.

За Ка стана ясно, че изписаните върху лицето на Кадифе гняв и разочарование не са гневът и разочарованието на девойка, на която в последния момент не са позволили да участва в училищната пиеса.

— Тук ли ще останеш, Кадифе?

— Ще остана и ще участвам в пиесата.

— Знаеш ли, че това много ще наскърби баща ти?

— Дай на него мънистото против уроки, което ми изпрати.

— Това, с мънистото, го измислих аз, за да мога да разговарям с тебе.

— Трудно е да бъдеш двоен агент.

Ка забеляза разочарование по лицето й, но начаса с горчивина разбра, че умът й се рее нейде другаде. Прищя му се да обгърне раменете й, да я притегли към себе си и да я прегърне, не го направи.

— Ипек ми разказа за предишните им отношения с Тъмносиния — рече Ка.

Мълком, със съвсем бавни движения, Кадифе измъкна от джоба си пакет цигари и запали една.

— Предадох му цигарите и запалката — вметна неумело Ка. — Помълчаха малко. — Правиш това, защото много обичаш Тъмносиния, така ли е? Кажи ми, Кадифе, кое те кара толкова много да го обичаш?

Ка замълча, защото видя, че говори напусто и затъва все по-дълбоко.

Фунда Есер се провикна от сцената, че е ред на Кадифе.

Кадифе изгледа с насълзени очи Ка и стана. В последния миг се прегърнаха. Усещайки още известно време близостта и уханието на Кадифе, Ка наблюдаваше играта на сцената, но умът му не беше там; не можеше да проумее нищо. В душата му зееше празнота, ревност и разкаяние преобръщаха наопаки доверието, което изпитваше към себе си и собствената си логика. Догаждаше се криво-ляво за причината на своето страдание, ала не можеше да проумее защо страданието му е тъй разрушително и мощно.

Запали цигара, предвкусвайки, че щастливите години с Ипек във Франкфурт — ако успее, естествено, да замине с нея, — щяха да бъдат белязани от това смазващо, унищожително страдание. Умът му бе напълно объркан. Отби се в тоалетната, в която преди два дни се срещна с Неджип, влезе в същата кабинка. Отвори прозорчето и пушейки, се загледа в тъмното небе.