Орхан Памук - Сняг

— По-лукаво е дори от слагането на перука — рече Кадифе. — В края на краищата всички ще смятат, че съм си открила главата след военния преврат.

— Кое е по-съществено: повелята на вярата или мнението на другите? По този начин няма никога да си си показала косата. И за да не те тревожат приказките на хората, приключат ли тия глупости, всички ще разправят, че това е било филмов трик. А като се разчуе, че си се съгласила да го направиш, за да бъде освободен Тъмносиния, младежите от кораническия лицей ще започнат да те уважават повече.

— Изобщо хрумвало ли ти е, че когато се опитваш от душа и сърце да убедиш някого в нещо, всъщност изричаш неща, в които не вярваш? — попита Кадифе със съвършено променен тон.

— Да, вярно е, но сега не се чувствам така.

— Накрая, когато успееш да накараш въпросния човек да ти повярва, изпитваш ли вина, че си го убедил и че не си му оставил никакъв изход?

— Това, което виждаш сега, не е безизходица. Като умен човек знаеш, че нищо друго не може да се направи. Хората от обкръжението на Сунай ще обесят Тъмносиния, без да им мигне окото и ти не ще можеш да го приемеш.

— Да речем, че си открия главата пред всички и приема поражението, какви са гаранциите, че ще освободят Тъмносиния? Не знам защо, ама много-много не вярвам на тая държава.

— Права си. Ще поговоря с тях.

— С кого и кога ще говориш?

— След като се срещна с Тъмносиния, пак ще приказвам със Сунай.

Известно време и двамата не проговориха. Стана ясно, че така или иначе Кадифе приема условията му. За да е още по-сигурен, Ка си погледна часовника, показвайки го на Кадифе.

— Тъмносиния в ръцете на МИТ ли е, или на военните?

— Не знам. В крайна сметка няма никаква разлика.

— Военните може би няма да го измъчват — рече Кадифе. — Умълча се за миг. — Искам да му занесеш това. — Тя подаде на Ка инкрустирана със седеф стара запалка с камъче и пакет червено „Марлборо“. — Запалката е на татко. На Тъмносиния му харесва да си пали цигарите с нея.

Ка взе цигарите, но не и запалката.

— Ако му дам запалката, Тъмносиния ще разбере, че първо съм се отбил при теб.

— Нека разбере.

— Тогава ще се досети, че съм разговарял с теб и ще се заинтересува от решението ти. А и не мога да му кажа, че първо съм се срещнал с тебе и че си се съгласила да си откриеш главата, за да го спасиш.

— Защото няма да го приеме ли?

— Не. Тъмносиния е умен, рационален мъж, който ще приеме да си откриеш главата, за да го избавиш от смъртта и ти го знаеш. Няма да приеме, че по този въпрос първо питам тебе, а не него.

— Въпросът не е само политически, а и личен, свързан е с мене. Тъмносиния ще го разбере.

— Дори и да го разбере, знаеш, пак ще пожелае първата дума да е негова. Той все пак е турчин. При това политически ислямист. Отивайки при Тъмносиния, няма да му кажа „Кадифе реши да си открие главата, за да бъдеш освободен“. Нека си мисли, че решението е негово. Ще му обясня, че ще си сложиш перука или пък, че ще бъдат използвани кинотрикове за момента с разпускането на косата. Така ще се убеди, че това хем ще спаси честта ти, хем ще разреши проблема. Дори не ще пожелае да си представи мрачните пространства, където се разминават твоето неприемащо никакви трикове разбиране за чест и неговото практично разбиране за честта. Откриеш ли си главата, той изобщо няма да пожелае да чуе, че ще го сториш почтено, без всякакви трикове.

— Ти ревнуваш от Тъмносиния, ненавиждаш го — рече Кадифе. — Дори не можеш да прозреш човека у него. Ти си като секуларистите, приемаш неевропеизираните люде като първична, неморална, низша прослойка, и смяташ, че единствено с бой те биха могли да се превърнат в човеци. Щастлив си, че прекланям глава пред силата на военните, за да спася Тъмносиния. Дори не се и опитваш да прикриеш своето неморално щастие. — В очите й проблесна погнуса. — Мислиш, че Тъмносиния първи трябва да вземе решението. Да ти кажа ли защо един по-различен турчин като тебе не отиде при Тъмносиния веднага след разговора със Сунай, а дойде най-напред при мен? Защото си искал да видиш как ще преклоня глава по своя воля, което ти дава известно превъзходство пред Тъмносиния, а той те плаши.

— Вярно е, че се плаша от Тъмносиния. Ала всичко останало, което каза, е несправедливо. Ако, отивайки първо при Тъмносиния, бях ти предал решението му като нареждане, че трябва да си откриеш главата, ти нямаше да се подчиниш.

— Ти не си посредник, ти си съюзник на тираните.

— Аз не вярвам в нищо друго, Кадифе, освен във възможността да се измъкна жив и здрав от този град. И ти вече не вярваш в нищо. В достатъчно голяма степен си доказала пред цял Карс, че си умна, горда и смела. Отървем ли се, двамата със сестра ти ще заминем за Франкфурт, за да бъдем щастливи там. Ето защо ти казвам да направиш каквото е нужно, за да бъдеш щастлива и ти. Може би, измъкнете ли се оттук с Тъмносиния, ще сте много щастливи като политически изгнаници в някой европейски град. Уверен съм, че и баща ви ще ви последва. Но е необходимо първо да ми се довериш.