Орхан Памук - Сняг

— Защо плашиш госта ни? — обади се Фунда Есер.

— Знам, никое щастие не трае дълго — охотно откликна Ка. — Но нямам никакво намерение да се правя на герой и да бъда убит, само защото съществува вероятност да бъда нещастен.

— Дори и да не се включиш в тая работа, ще те убият тук, а не в Германия! Мерна ли днешния вестник?

— Да не би да пише, че ще ме убият днес? — попита усмихнато Ка.

Сунай му показа последния брой на „Серхат шехир“, който Ка бе изчел снощи.

— „Един безбожник в Карс!“ — изрече патетично Фунда Есер.

— Това е вчерашното първо издание — убедено каза Ка. — По-късно Сердар бей реши да оправи нещата и да отпечата нов тираж.

— Той беше разпространил първото издание още заранта, преди да изпълни новото си решение — поясни Сунай. — На вестникари изобщо не можеш да имаш вяра. Ала ние те пазим. Фундаменталистите, чиито сили не стигнаха да се преборят с военните, най-напред ще поискат да убият един атеист, един слуга на Запада.

— Ти ли нареди на Сердар бей да напише материала за мен? — попита Ка.

Сунай сви устни, повдигна вежди и погледна обидено, като почтен човек, когото са засегнали, но Ка успя да забележи колко го ощастливява позицията му на бдителен, въртящ дребни интриги политик.

— Ако обещаеш да ме пазиш докрай, ще стана посредник — рече Ка.

Сунай обеща, прегърна и поздрави Ка за включването му в якобинските редици и каза, че двама души няма да се отделят от него.

— Наложи ли се, ще те пазят дори от самия тебе! — добави той развълнувано.

Седнаха, за да обсъдят подробностите по посредническата мисия, начина, по който да се проведе убеждаването и пиха приятно ухаещ сутрешен чай. Като всяка прославена и блестяща актриса от театрална трупа, Фунда Есер остана доволна. Спомена за въздействащата сила на „Испанска трагедия“, ала умът на Ка бе другаде, Ка се взираше в нахлуващата през високите прозорци на шивашкото ателие магическа бяла светлина.

Тръгвайки си, Ка забеляза край себе си двама едри въоръжени войници и се разочарова. Щеше му се поне единият да бе офицер или пък елегантен цивилен. Преди време бе гледал по телевизията известен писател, който обясняваше, че турската нация е глупава и че той изобщо не вярва в исляма, а от двете му страни седяха по един елегантен и възпитан охранител, прикрепени към него от държавата в последните години от живота му. Носеха му не само чантата, тържествено придържаха вратата, както според Ка се полага на известен писател опозиционер, подкрепяха го по стълбите и отстраняваха прекалено любопитните почитатели и врагове.

А настанилите се до Ка във военното транспортно средство войници се държаха така, сякаш не го охраняваха, а беше арестуван.

Щом влезе в хотела, Ка отново усети изцяло обсебилото го заранта щастие, но въпреки желанието си на секундата да зърне Ипек, първо реши да поговори насаме с Кадифе, защото ако укриеше нещо от Ипек, това можеше да се изтълкува като предателство, макар и незначително, спрямо любовта им. От това си намерение се отказа обаче в мига, когато видя Ипек във фоайето.

— По-красива си, отколкото в спомените ми! — каза той, оглеждайки Ипек с възхита. — Викна ме Сунай, иска да стана посредник.

— По какъв въпрос?

— Снощи са хванали Тъмносиния! Защо толкова рязко се промени лицето ти? За нас не съществува никаква опасност. Да, Кадифе ще се измъчва. Но вярвай ми, моята душа се успокои. — И разказа набързо чутото от Сунай, обясни за експлозията и снощните изстрели. — Сутринта си тръгнала, без да ме събудиш. Не бой се, ще уредя всичко, никой няма да пострада. Заминем ли за Франкфурт, ще бъдем щастливи. Говори ли са баща си? Сунай каза, че ще се водят преговори и заради туй ще ме изпрати при Тъмносиния, но условието е първо да разговарям с Кадифе. — На Ка му хрумна, че прекомерната тревога в очите на Ипек е свързана с него, стана му приятно.

— След малко Кадифе ще дойде в стаята ти — каза Ипек и си тръгна.

В стаята си забеляза, че леглото е оправено. Снощи тук бе прекарал най-щастливата нощ в живота си — вещите, бледата лампа на масичката и избледнелите пердета сега бяха потънали в съвсем различна снежна светлина и в тишина, ала все още се усещаше мирисът, останал от любовната им нощ. Опъна се по гръб на леглото и загледан в тавана, се опита да си представи какви беди ще се стоварят на главата му, ако не успее да убеди Кадифе и Тъмносиния.

Още с влизането си Кадифе каза:

— Разправяй какво знаеш за залавянето на Тъмносиния. Бил ли е изтезаван?