— Хванахме Тъмносиния — съобщи той, вперил очите си в Ка.
Ка инстинктивно се опита да прикрие радостта си от току-що чутата вест, но това не убегна от погледа на Сунай.
— Не е добър човек — продължи Сунай. — Със сигурност Тъмносиния е разпоредил да бъде убит директора на Педагогическия институт. От една страна се обявява против самоубийството, а от друга организира безмозъчните, нещастни младежи да извършват самоубийствени атентати. Националната сигурност е убедена, че е пристигнал тук с взривни материали, достатъчни да вдигнат във въздуха цял Карс! Изгубили му дирите в нощта на революцията. Укривал се на място, за което никой не знаел. Ти, разбира се, си информиран за снощната комична среща в хотел „Асия“.
Ка неестествено поклати глава, сякаш играеха в една и съща пиеса.
— Проблемът на моя живот не е да бъдат наказани тези престъпници, реакционери и терористи — каза Сунай. — Има пиеса, която от години мечтая да поставя, ето защо съм тук. Авторът й е английски драматург. Казва се Томас Кид. Шекспир бил откраднал от него „Хамлет“. Изнамерих „Испанска трагедия“ на Кид, негова позабравена и недооценена творба. Това е трагедия за кръвната вражда и отмъщението, в самата пиеса има пиеса. С Фунда от пет години чакаме сгоден случай да играем в „Испанска трагедия“.
С двоен поклон Ка малко неестествено поздрави влязлата с въздълго цигаре между пръстите си Фунда Есер и забеляза колко доволна остана жената. Двамата съпрузи, без да ги пита, накратко му разказаха пиесата.
— Опростих тази драма така, че народът ни да изпита наслада и да я осмисли — рече после Сунай. — Утре ще я играем в Народния театър, ще я гледат зрителите в залата, но ще я гледа и цял Карс. Ще я предават на живо по телевизията.
— И аз бих желал да я видя — прекъсна го Ка.
— Искаме в пиесата да играе и Кадифе… Фунда ще бъде нейната зла съперница… Кадифе ще излезе на сцената с покрита глава. После ще се разбунтува срещу глупавата традиция на кръвното отмъщение и неочаквано ще си открие главата пред всички.
Въодушевено и театрално Сунай показа как Кадифе смъква кърпата от главата си.
— Пак ще възникнат някакви инциденти — подхвърли Ка.
— Не се притеснявай! Сега сме във военен режим.
— Впрочем, Кадифе не ще се съгласи — каза Ка.
— Знаем, че Кадифе е влюбена в Тъмносиния — продължи Сунай. — Ако Кадифе си открие главата, веднага ще се разпоредя да освободят любимия й. Ще забегнат някъде с Тъмносиния и ще бъдат щастливи.
Върху лицето на Фунда Есер се появи онзи прокровителствено-загрижен израз, присъщ на добродушните лелки, които изпитват радост от щастието на избягалите заедно влюбени в някой турски мелодраматичен филм. Ка за миг си представи как със същата обич жената ще се отнесе и към любовта им с Ипек.
— Съмнявам се все пак, че Кадифе ще си открие главата в пиеса, предавана на живо по телевизията.
— Смятаме, че предвид ситуацията ти си единственият, който би могъл да я убеди — рече Сунай. — Да преговаря с нас, означава да преговаря с най-големия дявол. Пък и знае, че оправдаваш момичетата с тюрбани. Отгоре на всичко си влюбен в сестра й.
— Трябва да бъде убедена не само Кадифе, а и Тъмносиния. Най-напред трябва да се говори с Кадифе — рече Ка, но в ума му бяха се врязали простичките и грубовати думи „отгоре на всичко си влюбен в сестра й“.
— Постъпи както намериш за добре — каза Сунай. — Освен всички правомощия, даваме ти и военно транспортно средство. Убеждавай я, както прецениш за правилно, но от мое име.
Настъпи тишина. Сунай бе забелязал как се умисли Ка.
— Не бих желал да се набърквам в тая работа — рече Ка.
— Защо?
— Може би защото съм страхливец. В момента съм невероятно щастлив. Не искам да се превърна в постоянна мишена на фундаменталистите. Ще решат, че онзи, атеистът, е подбудил Кадифе да си открие главата и да я гледат учениците. И в Германия дори да избягам, някоя нощ ще ме убият на улицата.
— Първо ще убият мен — гордо рече Сунай. — Но ми допадна, че се нарече страхливец. Вярвай ми, и аз съм страхливец. В тази страна оцеляват само страхливците. И все пак, както е при всички страхливци, нали човек си мечтае да извърши нещо героично?
— Сега съм премного щастлив. Нямам никакво желание да ставам герой. Мечтата за геройство е утеха за нещастните. Всъщност решат ли да извършат нещо героично, хората като нас или убиват някого, или се самоубиват.
— Добре де, ама с частица от съзнанието си ти разбираш, че щастието ти няма да трае дълго — рече с някакво упорство Сунай.
Читать дальше