Орхан Памук - Сняг

Сердар бей с тъй дружеска усмивка му стисна ръката, че Ка направо се усъмни в прочетеното във вестника, свит в джоба му. Сипа си чорба в купичката, положи в скута си под масата ръката на Ипек, усети, приближавайки главата си към нея уханието на нейното присъствие и прошепна в ухото й, че за жалост няма никаква вест за Тъмносиния. Миг след това срещна погледа на седналата до Сердар бей Кадифе и разбра, че Ипек светкавично е успяла да й препредаде новината. Душата му бе изпълнена с гняв и възхита, ала все пак успя да изслуша оплакванията на Тургут бей от състоялата се в хотел „Асия“ среща: Тургут бей обяви, че цялата среща е била едно подстрекателство и добави, че полицията, естествено, е знаела.

— Никак не съжалявам обаче за участието си в тази историческа среща — рече той. — Доволен съм, че със собствените си очи видях колко се е снижило равнището на занимаващите се с политика в Карс възрастни и млади. Отидох на срещата, за да се противопоставя на преврата, но осъзнах, че политика не може да се прави с най-обезумелите, най-глупавите и най-отчуждените слоеве в Карс и че всъщност военните постъпиха много добре, като не оставиха в ръцете на подобни мародери бъдещето на града. Призовавам всички, и най-напред Кадифе, добре да размислят, преди да се захващат с политика в тази държава. Виждали сте оная, подвизаваща се в „Чаркъфелек“ нагримирина, попрезряла певачка, за която преди трийсет и пет години всички в Анкара знаеха, че е била метреса на екзекутирания бивш министър на външните работи Фатин Рюштю Зорлу.

Двайсетина минути след началото на вечерята Ка измъкна от джоба си „Серхат шехир“, показа го на присъстващите и съобщи, че във вестника има материал против него и въпреки че телевизорът бе включен, на масата се възцари абсолютна тишина.

— И аз тъкмо щях да ви го кажа — обади се Сердар бей. — Не се решавах обаче, да не би да се засегнете, ако ме разберете неправилно.

— Сердар, Сердар, от кого пак си получил нареждане? — запита Тургут бей. — Не е ли жалко за нашия гост? Дайте му вестника, та да види какви глупотевини е надробил.

— Искам да знаете, че не вярвам на нито една дума, която съм написал — рече Сердар бей, поемайки вестника от Ка. — Ще ме наскърбите, ако смятате, че вярвам. Това не е нищо лично, кажи му го и ти, Тургут бей, в Карс вестникарят е принуден да пише поръчкови статии.

— Щом получи нареждане от валийството, Сердар винаги хвърля кал върху някого. Чети да видим как е тоз път.

— В нито една дума не вярвам гордо заяви Сердар бей. — И читателите ни не вярват. Нищо страшно не се е случило. — Смеейки се, Сердар бей прочете собствения си материал като на места ставаше драматичен, на места — ироничен. — Както виждате, няма нищо страшно! — заключи той.

— Вие атеист ли сте? — попита Тургут бей, обръщайки се към Ка.

— Тате, въпросът не е в това — рече ядно Ипек. — Още утре сутринта ще застрелят Ка на улицата, ако този вестник бъде разпространен.

— Нищо няма да се случи — рече Сердар бей. — Военните прибраха политическите ислямисти и реакционерите. — После се обърна към Ка. — По очите ви разбирам, че не сте се засегнали, че знаете колко ценя вашето творчество и човечността ви. Не ме съдете според европейските норми, които изобщо не ни подхождат! Глупците, които смятат, че Карс е Европа, това и Тургут бей го знае, до три дни биват застрелвани на някой ъгъл и биват забравени. Източноанадолската преса е под огромен натиск. Нашите съграждани не ни купуват и не ни четат. Абонати на моя вестник са държавните учреждения. Естествено е да включваме материали, които нашите абонати желаят да четат. По цял свят, дори и в Америка, вестниците дават предимство на информациите, от които се интересуват читателите им. Ако читателят иска невярна информация, никъде по света никой няма да си свали тиража, като напише истината. Защо да не пишем истината, ако тиражът на вестника ми ще се увеличи? Отделно, дето и полицията няма да ни позволи да пишем истината. В Анкара и в Истанбул имаме сто и петдесет читатели, напуснали Карс. Ние преувеличаваме, ласкаем ги и пишем колко са успели там и колко са богати, та да подновяват абонамента си. Е, а това, че накрая самите те започват да вярват на тия лъжи, е съвсем друга история — разсмя се Сердар бей.

— Ти по-добре кажи кой ти заръча материала? — продължи да настоява Тургут бей.

— Ама моля ви се, дори и в западните вестници най-важното правило е да не издаваш своите източници!

— Дъщерите ми обикнаха нашия гост — рече Тургут бей. — Разпространиш ли утре това издание на вестника, те изобщо няма да ти го простят. Нали не искаш да носиш отговорността, ако озверели ислямисти застрелят нашия приятел?