Орхан Памук - Сняг

Понеже още преди това бе чул за самоубийствената атака на натоварения с взрив камион, темата привлече, ама съвсем за кратко, вниманието на Ка, през останалата част от вечерта той продължи спокойно да се наслаждава на това, че седи до Ипек.

В късните часове, когато подир вестникаря Сердар бей Тургут бей и дъщерите му се надигнаха, за да се оттеглят, на Ка му мина мисълта да повика Ипек при себе си. Ала за да не пада и най-малка сянка върху изживяваното от него щастие, Ка се отказа и се прибра в стаята си, без да отправи какъвто и да било намек към Ипек.

Загледан през прозореца, Ка запали цигара. Снегът беше спрял; странно вцепенение бе завладяло пустата улица, застлана с озарения от бледата светлина на уличните лампи сняг, създавайки усещането за спокойствие. За Ка бе пределно ясно, че изпитваното от него спокойствие се дължеше повече на любовта и щастието, отколкото на снежното великолепие. Имаше и още нещо — възможността тук, в Турция, да прегърне толкова хора, с които си приличаше, с които бе равен, също допринасяше за успокоението му. Толкова бе щастлив, беше дори готов да признае пред себе си днес, че спокойствието му крепне и поради чувството на превъзходство, което изпитваше към тези люде, тъй като идваше от Германия или от Истанбул.

На вратата се почука, той направо се смая, като зърна Ипек.

— Непрестанно те мисля, не мога да заспя — каза Ипек, влизайки в стаята.

Ка на секундата предусети, че независимо от присъствието на Тургут бей в хотела, те ще се любят до зори. Най-невероятното обаче беше, че без да е изпитал мъките на очакването, можеше да прегърне Ипек. Любиха се цялата нощ и през цялата нощ докато се любеха, Ка осъзнаваше как не ще се насити на чувството, че пребивава в пространство отвъд щастието, отвъд времето на досегашния си живот и любовен опит, отвъд страстта. Бе забравил еротичните фантазии и желания, провокирани от порносписанията и порнофилмите, които по време на всеки акт с други жени, се намираха в бойна готовност в ума му. Докато се любеше с Ипек, тялото му откриваше незнайна музика, каквато изобщо не предполагаше, че се таи в душата му, и напредваше в унисон с нея. От време на време се унасяше, виждаше себе си да тича в сънища с райската атмосфера на лятна ваканция, да става безсмъртен, да гризе несвършваща ябълка в падащ самолет, усещаше ухаещата на ябълки гореща плът на Ипек, пробуждаше се и на прииждащата отвън снежна бледожълта светлина, се взираше отблизо в очите на Ипек, забелязвайки, че тя е будна и че безмълвно го съзерцава, а на него му се струваше, че са се изтегнали редом като два отмарящи в плитчината кита, и едва тогава откриваше, че ръцете им са преплетени.

По някое време, когато се поразбудиха и се погледнаха в очите, Ипек каза:

— Ще говоря с татко. Ще дойда с теб в Германия.

Ка не можа да заспи. Виждаше целия си живот като щастлив филм.

Нейде в града отекна взрив. Мигом се разтърсиха леглото, стаята, хотела. В далечината се чуваха автоматни изстрели. Снегът, покрил града, омекотяваше тези звуци. Притиснаха се един в друг и безмълвно се притаиха.

При следващото пробуждане звукът от изстрелите беше изчезнал. На два пъти Ка се измъкна от леглото, за да запали цигара, усещайки с потната си плът нахлуващия откъм прозореца студ. В ума му не идваше никакво стихотворение. Беше щастлив, както никога през живота си.

Сутринта го разбуди почукване на вратата. Ипек не беше до него. Не можеше да си спомни кога е заспал за последно, какъв е бил най-последния им разговор, кога са изчезнали ековете от изстрелите.

На вратата стоеше рецепционистът Джавит. Каза, че в хотела пристигнал офицер, чакал го в момента долу, и съобщил, че Сунай Заим кани Ка в щабквартирата си. Ка не се разбърза, взе да се бръсне.

Пустите улици на Карс му се сториха по-магични и по-прелестни от вчера сутринта. В горната част на булевард „Ататюрк“ мерна къща с разтрошена врата, със счупени прозорци и с превърната на решето фасада.

В шивашкото ателие Сунай му обясни, че в къщата е бил извършен самоубийствен атентат.

— Горкият човек — вместо да влезе тук, отишъл в една от по-горните къщи — каза Сунай — Още не могат да разберат ислямист ли е, от ПКК ли е, ама горкият е станал на парчета.

Ка забеляза у Сунай онова детинско поведение, присъщо на прославените актьори, които приемат прекомерно насериозно ролите си. Беше се избръснал, изглеждаше порядъчен и жизнен.