Орхан Памук - Сняг

— Ако го бяха изтезавали, нямаше да ме пращат при него — отвърна Ка. — Ще ме заведат след малко. Хванали са го след срещата в хотела, друго не знам.

Кадифе се взря през прозореца навън, към заснежения булевард.

— Сега ти си щастлив, а аз съм нещастна — рече тя. — Колко много неща се промениха след нашата среща в ползваната някога като килер стая.

Ка си припомни как вчера следобед се срещнаха в стая 217, как, преди да си тръгне, след като Кадифе извади пистолета, той се разсъблече — струваше му се, че този отдавнашен, приятен миг ги обвързва.

— Това не е всичко, Кадифе — каза Ка. — Обкръжението на Сунай вярва, че Тъмносиния има пръст в убийството на директора на Педагогическия институт. В Карс е пристигнало и досие, потвърждаващо, че той е убил телевизионния водещ.

— Кого включва обкръжението на Сунай?

— Неколцина души от военното разузнаване в Карс… Двама-трима свързани с тях военни… Но Сунай не е напълно под тяхно влияние. Има си свои цели, отнасящи се до изкуството. Сам го каза. Тази вечер иска да постави в Народния театър една пиеса и да ти даде роля в нея. Не прави физиономии, а слушай. Телевизията ще я предава на живо, цял Карс ще гледа. Ако ти се съгласиш да играеш и Тъмносиния убеди учениците от кораническия лицей да отидат в театъра, да седят безгласно, благоприлично и да ръкопляскат на подходящите места, Сунай ще освободи Тъмносиния. Всичко ще бъде забравено и никой няма да пострада. Мен ме избра за посредник.

— Коя е пиесата?

Ка й разказа за „Испанска трагедия“ на Томас Кид, обясни, че Сунай я е адаптиран по свой си начин.

— Според него тя трябва да обединява Шекспир, Корней и Брехт с добавка от гьобеци и солени шегички.

— По всяка вероятност в предаването на живо аз ще изпълнявам ролята на обезчестената жена, та да се сложи началото на кръвното отмъщение.

— Не, ти ще си покриеш главата като испанка, после ще се превърнеш в бунтовна девойка, която в миг на ярост си сваля кърпата от главата, понеже кръвното отмъщение й е омръзнало.

— В Карс се бунтуваш, когато носиш кърпа на главата си, а не когато я смъкваш.

— Това е пиеса, Кадифе. Откриваш главата си, за да се получи пиесата.

— Разбрах какво се иска от мен. Дори да е пиеса, няма да смъкна кърпата си в пиесата като в пиеса.

— Виж, Кадифе, подир два дни снегът ще стихне, ще отворят пътищата, арестантът ще премине в ръцете на инквизиторите. Тогава до края на живота си няма да видиш Тъмносиния. Добре ли си го обмислила?

— Боя се, че ако почна да го обмислям, просто ще се съглася.

— Пък и под кърпата ще носиш перука. Никой няма да зърне косата ти.

— Реша ли да слагам перука, ще го сторя, за да влизам в института като останалите.

— Сега не става дума да спасяваш честта си пред институтските двери. Ще го направиш, за да отървеш Тъмносиния.

— Да видим дали Тъмносиния би пожелал свободата, която ще му подсигуря, откривайки си главата?

— Ще я пожелае — отвърна Ка. — Това, че ще си откриеш главата, не ще накърни достойнството на Тъмносиния. Защото никой не знае за вашите отношения.

По гневния пламък в очите й, Ка осъзна, че е докоснал слабото място на Кадифе, после забеляза странната й усмивка и се уплаши. Страх и ревност обгърнаха душата му. Боеше се да не би Кадифе да му съобщи нещо убийствено за Ипек.

— Не разполагаме с много време, Кадифе — рече той, обзет от все същия особен страх. Знам, че си достатъчно умна и чувствителна, за да се измъкнеш деликатно от положението. Говоря като човек, водил дълги години живот на политически изгнаник. Слушай ме: Животът се живее не заради принципи, а за да бъдеш щастлив.

— Само че без принципи и вяра не би могъл да бъдеш щастлив — отвърна Кадифе.

— Така е. Но е напълно безнравствено вярващите сами да се погубват в една държава на терор, като нашата, в една държава, в която човешкият живот няма никаква стойност. Големите принципи, вярата са за хората от богатите държави.

— Тъкмо обратното е. В една бедна страна на човек не му остава нищо друго, освен да прегърне вярата.

„Само че вярата в неверни неща!“ — помисли си Ка, ала не го изрече, а само каза:

— Ти, Кадифе, обаче не си от бедните. И си от Истанбул.

— Тъкмо по тази причина върша онова, в което вярвам. Не мога да се преструвам. Ако си открия главата, ще я открия наистина.

— Добре. А какво ще кажеш на това: да не допуснат никого в театралната зала. Карсци да гледат случващото се само по телевизията. Тогава камерата най-напред ще покаже как в миг на ярост твоята ръка сваля кърпата. После чрез филмов трик ще покажем в гръб друга жена, която си разпуска косата.