Орхан Памук - Сняг

— Аз не съм предател на родината си. Разсъждавам точно като вас — скочи превъзбуденият кюрдски младеж. — Ето защо ако някой ден ми дадат виза, няма да отида в Германия — така искам да бъде записано.

— Никой не дава европейска виза на безработни като тебе.

— Тя, държавата, паспорт няма да му издаде, той за виза приказва.

— Да, няма да ми издадат — примирено рече превъзбуденият младеж. — Но ако въпреки всичко ми дадат и ако въпреки всичко замина, и ако първият срещнат на улицата западняк се окаже свестен човек, пък дори и да ме подценява, аз ще се притесня, понеже ме подценява само защото е западняк. Защото в Германия по всичко си личало кои са дошлите от Турция… И тогава единственото, което ти остава, за да не те подценяват, е да докажеш, че разсъждаваш като тях. Обаче то хем е невъзможно, хем е оскърбително.

— Словото ти, синко, тръгна лошо, ама финала го докара добре — рече възрастният журналист азербайджанец. — И все пак, ако напишем всичко това в някой германски вестник, ще станем за смях… — Замълча за миг, а сетне додаде: — Коя е нацията, която споменаваш?

Младежът от групировката седна на мястото си без да отвърне.

— Бои се! — подвикна синът на възрастния журналист, седнал до баща си.

— И с основание се бои.

— Той не е на държавна работа като вас — обадиха се в един глас останалите, ала нито възрастният журналист, нито синът му се засегнаха. Говоренето в един глас, подхвърлянето на шеги и закачки бе въвлякло присъстващите в една обединяваща ги забавна атмосфера. Ка, който по-късно научи от Фазъл за случилото се там, бе записал в бележника си, че подобен тип политически сбирки траят с часове, защото всяко множество от пушещи, мустакати, със свъсени вежди мъже е способно да се забавлява само когато не разбира, че се забавлява.

— Ние не можем да станем европейци — надменно заяви друг младеж ислямист. — Онези, дето се опитват да ни напъхат в техните калъпи, може би най-накрая, погубвайки душите ни, ще успеят с помощта на танкове и пушки. Ала никога не ще успеят да променят нашия дух.

— Могат да завладеят тялото ми, но никогаж моя дух — изтърси като в турски филм един от младите кюрди с подигравателен глас.

Всички се разсмяха. Към смеха им снизходително се присъедини и току-що изказалият се младеж.

— И аз да добавя нещо — скочи друг от младежите около Тъмносиния. — Независимо, че нашите другари не говорят като безчестните подражатели на Запада, тук все пак се долавя атмосфера на съжаление, на извинение, че не можем да станем европейци. — Обърна се към водещия си бележки мъж с коженото сако: — Не записвай, ако обичаш, това, дето казах току-що — изрече той с някакво изискано самохвалство. — А сега пиши: гордея се с тази част от себе си, която не е европейска. Гордея се с всяко нещо у мен, което европейците приемат за детинско, тиранично и примитивно. Те ако са красиви, аз ще стана грозен, те ако са умни, аз ще стана глупав, те ако са модерни, аз ще стана примитивен.

Тия думи не получиха никакво одобрение. Хората се поусмихнаха едва-едва, понеже всичко изречено в стаята се приемаше на шега. Някой подхвърли:

— Ти и без друго си глупак! — ала тъкмо тогава по-възрастният левичар и мъжът с черното сако получиха силен пристъп на тютюнджийска кашлица, та не стана ясно кой го подхвърли.

Пак тогава младежът с червендалестото лице, охраняващ вратата, захвана да рецитира:

От покашляния, подмятания и смехове Фазъл не успял да схване добре продължението на това стихотворение. Ала все пак го преразказа на Ка, и не толкова заради самото стихотворение, колкото заради възраженията, които породило то. От всички детайли, три бяха включени и в краткия текст, предназначен за германската преса, и в стихотворението „Човешкият род и звездите“, което Ка щеше да сътвори малко по-късно:

1. „Онова «там» не бива да ни плаши, там няма нищо страшно“ — извика приближаващият средна възраст отколешен ляв активист.

2. След като заяви, че „Не трябва да се отказваме от принадлежността си към турската нация“, възрастният журналист от азербайджански произход, дето от време на време подпитваше „Коя нация имате предвид?“, се впусна в обстоен исторически преглед, включващ Кръстоносните походи, масовото унищожение на евреите, избиването на червенокожи в Америка, избиването на алжирски мюсюлмани от французите; някакъв пораженец пък вероломно зададе въпроса „А къде остават милионите арменци от Карс и Анадол?“; информаторът, водещ си бележки, най-вероятно го пожалил, та не отбелязал името му.