Орхан Памук - Сняг

Левият активист, написал проектопрокламацията, доуточни, че не цялото човечество, а само европейската буржоазия ни подценявала. Що се отнасяло до бедняците и работниците, те били наши братя, само че никой не му повярва, включително и неговият препатил другар.

— Никой в Европа не е беден колкото нас — каза единият от кюрдските младежи.

— Вие, синко, били ли сте в Европа? — попита Тургут бей.

— Досега не съм имал сгода, ама чичо ми е гастарбайтер в Германия.

Това леко поразведри атмосферата. Тургут бей се надигна от стола си.

— Въпреки многото неща, които се приказват за мен, аз също никога не съм ходил в Европа — рече той. — Не е смешно. Моля да си вдигнат ръцете всички, дето са били в Европа. — Никой освен Тъмносиния, пребивавал дълго време в Германия, не вдигна ръка. — Ама иначе всички знаем какво мисли Европа — продължи Тургут бей. — Европа е нашето бъдеще в света. За това, бейефенди — той посочи към Тъмносиния, — ако вместо „Европа“, кажем „цялото човечество“, това ще промени замисъла на нашата прокламация.

— Европа не е моето бъдеще — отвърна усмихнато Тъмносиния. — Нямам никакво намерение в своя живот нито да им подражавам, нито да се презирам, задето не приличам на тях.

— В тази страна не само ислямистите, а и републиканците имат национално достойнство… каза Тургут бей. — И какво ще се получи, ако вместо „Европа“, напишем „човечество“?

— „Обръщение към Човечеството във връзка със събитията в Карс“ — намеси се авторът на текста. — Доста претенциозно е.

Обмислиха и предложението на Тургут бей думата „човечество“ да бъде заменена със „Запада“, ала младежът с пъпчиво лице, застанал до Тъмносиния, се противопостави. По идея на един от младите кюрди, кюрдът с кресливия глас, се споразумяха да се спрат само на израза „Едно обръщение“.

Обратно на очакваното при такива ситуации, проектопрокламацията бе кратка. При първите изречения, описващи как е бил „инсцениран“ военен преврат, тъй като ислямистките и кюрдските кандидати били на път да спечелят предстоящите избори, никой не издаде звук, Тургут бей обаче възрази със съждението, че в Карс изобщо е невъзможно да се проведе проучване, както го наричат европейците, на общественото мнение, защото тук е най-нормално в нощта преди изборите, пък дори и на заранта, избирателят, на път към урната, да си промени по някакъв съвсем незначителен повод решението и да гласува не за партията, за която е възнамерявал, така че прогнозите чии кандидати ще спечелят изборите са немислими.

Левият активист, информаторът, подготвил проектопрокламацията, му отвърна:

— Организираният в навечерието на изборите преврат, и това е общоизвестно, бе насочен срещу изборните резултати.

— Все пак те са просто една театрална трупа — каза Тургут бей. — Успяха, понеже снегът прекъсна пътищата. Подир няколко дни всичко ще се нормализира.

— След като не сте против преврата, защо тогава сте тук? — обади се друг младеж.

Заел също място до Тъмносиния, младеж със зачервено като цвекло лице, така и не успя да разбере дали Тургут бей чу непочтителните му думи. В този момент се надигна Кадифе (единствена тя се изправяше, когато вземаше думата и никой, включително и тя, не забелязваше тая подробност) и с блеснали очи заяви, че заради политическите си възгледи баща й дълги години е лежал в затвора и винаги е бил против държавния терор.

Баща й я дръпна за палтото и я накара да седне.

— Ще отговоря на въпроса ви — рече Тургут бей. — Дойдох на тази среща, за да покажем на европейците, че в Турция има демократични и здравомислещи хора.

— Ако голям германски вестник ми предостави два-три реда, изобщо няма да се старая най-напред да доказвам подобни неща — с подигравателен тон рече младежът с червендалестото лице. Вероятно се готвеше да изрече и друго, но Тъмносиния предупреждаващо го побутна.

Това бе достатъчно Тургут бей да съжали, че е дошъл на срещата. Взе да се самоубеждава, че просто е наминал насам. С вид на човек, ангажиран със съвършено други мисли, той стана, направи една-две крачки към вратата, после хвърляйки поглед към снега, сипещ се върху булевард „Карадаа“, се насочи към прозореца. Кадифе го хвана под ръка, сякаш без нейната подкрепа баща й изобщо не би могъл да се придвижи. Като скръбни, желаещи да забравят мъката си деца, баща и дъщеря се вторачиха в преминаващия по булеварда екипаж.

Неуспял да надмогне любопитството си, младежът с червендалестото лице от кюрдската групировка, също се приближи до прозореца и заедно с бащата и дъщерята се загледа надолу. Останалите ги наблюдаваха обезпокоено и почтително, в стаята се долавяше атмосфера на тревога и страх от евентуално полицейско нахлуване. В тази тревожна атмосфера страните бързо се споразумяха за останалата част от прокламацията.