Орхан Памук - Сняг

— Зад гърба ми може и да злословите, да ме наречете страхливец. Страхливци сте вие. Страхливци са вашите европейци. Пишете им, че тъй съм рекъл. — Хлопна вратата и напусна.

И тогава проявиха интерес към личността на господин Ханс Хансен. Въпреки опасенията на Кадифе, Тъмносиния доста деликатно поясни, че той е добронамерен немски журналист, който искрено се вълнува от „проблемите“ на Турция.

— Господ да те пази от добронамерен германец — измъдрува някой отзад.

Стърчащият до прозореца младеж с черно сако запита ще бъдат ли публикувани и някакви специални изявления, освен прокламацията. Кадифе отвърна, че и това е възможно.

— Другари, нека не се изчакваме като наплашени ученици от началното училище, за да вземем думата — вметна някой.

— Уча в лицей — захвана вторият младеж от кюрдската групировка. — Премислил съм какво да говоря още преди да се явя тук.

— Замисляли ли сте се какво изявление бихте направили някога в някой германски вестник?

— Да, точно така — отвърна младежът с благоразумен тон, макар да бе превъзбуден. — И аз, като всички вас, тайничко съм си мислил да изложа идеите си пред света, ако ми се отдаде случай.

— Аз пък изобщо не мисля за такива работи…

— Ще кажа нещо съвсем простичко — рече превъзбуденият младеж. — Напишете във франкфуртския вестник следното: „Ние не сме глупави! Ние сме само бедни! Наше право е да изискваме да бъде зачитана тази разлика.“

— Аллах да ни е на помощ.

— Извинете моля, ама като казвате „ние“ — попита някой отзад, — кого имате предвид: турците, кюрдите, азербайджанците, черкезите, карсците?… Кого?

— Защото най-голямата грешка на човечеството — продължи превъзбуденият младеж от групировката, — най-голямата заблуда от хиляди години насам е объркването на бедността с глупостта.

— Я разтълкувай какво е да си глупак?

— Забелязвайки всъщност това предизвикващо срам мисловно объркване в достойната човешка история, религиозните лидери и моралистите заявяват, че беднякът притежава знание, човечност, ум и сърце. Ако види беден човек, господин Ханс Хансен го съжалява. Е, може би не веднага, ама започва да си мисли, че беднякът е пропилял шансовете си глупак, че той просто е безволев пияница.

— За господин Ханс Хансен не знам, ама всеки си мисли така, види ли бедняк.

— Моля, изслушайте ме — обади се превъзбуденият кюрдски младеж, — след това няма да кажа повече нищо. Хората може би съжаляват всеки един бедняк поотделно, но когато цялата нация е бедна, светът я възприема като глупава, безмозъчна, мързелива, мръсна и неспособна. Присмива й се, не я съжалява. Намира за смешни културата, традициите и обичаите й. След време хората се срамуват от тия си мисли, престават да се надсмиват и за да не бунят имигрантите от същата нация, почистващи работните им места и изпълняващи най-черната работа, започват да се правят, че уж проявяват интерес към културата им, че уж ги приемат за равни.

— За която й нация да говориш, спомени я най-сетне.

— И аз да добавя нещо — намеси се другият кюрдски младеж. — За жалост, човечеството вече не може и да се надсмива над тези, дето се убиват и екзекутират взаимно. Научих го от разказите на чичо ми, който миналото лято си дойде от Германия. Светът проявява нетърпимост към агресивните нации.

— Ти какво, да не ни заплашваш от името на западняците?

— Ето защо — продължи превъзбуденият кюрдски младеж, — когато западнякът срещне човек от подобна бедна нация, най-напред подсъзнателно изпитва към него презрение. Тутакси решава, че човекът е толкова беден, защото принадлежи към глупава нация. По всяка вероятност, мисли си западнякът, главата на този човек е пълна със същите безсмислици и глупотевини, както на цялата му бедна и жалка нация.

— Не е справедливо…

— Ако и ти като оня самовлюбен писател смяташ, че ние сме глупави, кажи го направо. Тоя безбожник рано или късно ще умре някой ден, ама преди да е отишъл в Ада, той, гледайки ни право в очите, нагло заяви в едно телевизионно предаване на живо, че турската нация била глупава.

— Да ме прощавате, ама когато човек участва в предаване на живо, няма как да вижда очите на зрителите.

— Бейефенди не каза „вижда“, а „гледайки“ — намеси се Кадифе.

— Моля ви се, другари, нека не се изказваме един през друг, сякаш сме на открито събрание — намеси се присъединилият се към срещата левичар, дето си водеше бележки. — Дайте да говорим един по един и по-лека.

— Няма да млъкна, докато не прояви смелост да каже коя е нацията, за която говори. Трябва да се знае, че публикуването в германската преса на прокламация, която ни принизява, ще е предателство към родината.