Орхан Памук - Сняг

3. Някой се обади, че „тъй дълго и глупаво стихотворение не може да бъде преведено вярно и господин Ханс Хансен няма да го публикува във вестника си“. По този повод присъстващите в стаята поети (трима на брой) ожалиха злощастната самотност на турския поет в света.

Когато, облян в пот, младежът с червендалестото лице завърши стихотворението, което вкупом възприеха като глупаво и примитивно, няколко души сардонично изръкопляскаха. Младият кюрд, чийто чичо беше в Германия, се оплака, че „с нас“ ще се отнасят още по-подигравателно, ако подобно нещо се публикува в германския вестник.

— Когато те пишат стихотворения, песни, в тях се говори за цялото човечество. Те са човеци, а ние сме само Мюсюлмани. Когато пишем, стихотворението се получава етническо.

— Моето послание е следното. Пишете — каза мъжът с черното сако. — Ако европейците са прави и ако ние нямаме никакво друго бъдеще и спасение, освен да заприличаме на тях, да обсъждаме сега по какво приличаме повече на себе си е нелепо и не е нищо друго, освен безсмислена загуба на време.

— Подобни думи ще ни представят пред европейците в най-глупашката светлина.

— Осмелете се, моля ви, най-накрая да кажете коя е тая нация, дето щяла да изглежда глупава?

— Господа, държите се така, сякаш сте по-умни и по-стойностни от европейците, но ако германците открият консулство в Карс и започнат да раздават безплатни визи, кълна се, че за седмица Карс ще се опразни.

— Това е лъжа. Преди малко моят другар заяви, че дори и да му дадат виза, пак няма да замине. И аз няма да замина, ще си остана тук със собствената си чест.

— И други ще останат, знайте го, господа. Я да си вдигнат ръцете, тези, дето няма да заминат, та да сме наясно.

Няколко души много сериозно вдигнаха ръце. Към тях нерешително се присъединиха един-двама младежи.

— Най-напред обяснете защо заминалите да са хора без чест? — запита мъжът с черното сако.

— Трудно се обяснява на неразбиращи — загадъчно изрече един от присъстващите.

Тъкмо в тоя миг, забелязвайки тъжния поглед на Кадифе, зареян навън през прозореца, сърцето на Фазъл заби ускорено. „Аллах, съхрани моята простота — каза си той. — Опази разума ми от помрачение.“ Хрумна му, че думите му биха се понравили на Кадифе. Прищя му се да бъдат написани в германския вестник, ала никой не се впечатли, понеже всеки повтаряше своето.

Младият кюрд с кресливия глас успя да прекрати врявата. Бе решил в германския вестник да бъде описан негов сън. В началото на съня си, който заразказва разтреперан, той, съвсем сам, гледа филм в Народния театър. Западен филм, всички говорят на чужд език, но той не се притеснява, защото усеща, че разбира всичко. По някое време забелязва, че е влязъл в самия филм: креслото му от киносалона се намира в хола на християнското семейство от филма. Вижда и голяма трапеза, ще му се да се нахрани, обаче стои настрана, за да не стори нещо нередно. Сетне сърцето му забива лудо — среща изключително красива руса жена и се досеща, че от години е влюбен в нея. Тя най-неочаквано се държи мило и приветливо с него. Хвали облеклото и маниерите му, целува го по бузите и го гали по косата. Той е невероятно щастлив. Сетне жената внезапно го прегръща и му посочва храната на трапезата. Тогава със сълзи на очи разбира, че все още е дете и тя затова го намира за толкова мил.

Сънят бе посрещнат със смях и закачки, ала и с тъга, твърде близка до страха.

— Такъв сън не може да има — наруши тишината възрастният журналист. — Младежът си го е съчинил, за да ни принизи още повече в очите на германците. Не го включвайте.

За да докаже, че наистина го е сънувал, кюрдът от групировката описа нова подробност, която в началото бил пропуснал. Каза, че при всяко пробуждане по време на съня, той си спомнял русата жена. За първи път я видял преди пет години да слиза от автобус, пълен с туристи, дошли да разгледат арменските църкви. Била, както във филма, така и в съня, в синя рокля с презрамки.

Това предизвика нова порция смях. Някой подхвърли:

— Е-хее, що европейки видяхме ние, заради колко фантазии се съюзихме с дявола.

И се захвана една приказка за европейските жени, преизпълнена с гняв, със страстно желание и с безсрамие. Висок, слаб, доста привлекателен младеж, комуто до момента никой не бе обърнал внимание, заразправя следната история: Срещнали се на гарата западняк и мюсюлманин. Влакът още го нямало. Пред тях на перона чакала влака невероятно прелестна французойка…