Волен Сидеров - Бумерангът на злото

„Уошингтън поуст“ е основан през 1877 г. от Стилс Хатчисън, по-късно купен от Джон Маклин. След Голямата депресия обаче вестникът фалира и е купен от Юджин Майер, партньор на известния международен измамник и спекулант, станал милионер през Първата световна война, Бернард Барух. Днес основният пакет акции на вестника е собственост на дъщерята на Юджин Майер — Кетрин Майер. През 1979 г. тя прави сина си Доналд издател на вестника. Компанията „Уошингтън поуст“ е холдинг, издаващ и други големи заглавия като списанието „Нюзуик“, второто по големина в САЩ. Заедно с „Ню Йорк Таймс“ „Уошингтън поуст“ издава пък „Интеренешънъл хералд трибюн“ — най-тиражния световен вестник на английски. „Уолстрийт джърнъл“ излиза в тираж 1,8 милиона. До 1994 г. това е най-тиражният вестник в САЩ, докато „Ю Ес Ей тудей“ на групировката „Ганет“ го надскача. „Уолстрийт джърнъл“ се издава от корпорацията „Дау Джонс“, издаваща още 24 всекидневника. Президент на „Дау Джонс“ е Питър Кан — евреин. Той е и издател на „Уолстрийт джърнъл“.

Големите американски списания са три — „Тайм“, „Нюзуик“ и „Ю Ес нюз енд уърлд рипорт“. „Тайм“ излиза в 1,4 милиона тираж и е собственост на Джералд Левин, мощен медиен магнат, притежател и на редица телевизии, също евреин. „Нюзуик“ е собственост, както стана ясно по-горе, на Кетрин Майер. „Ю Ес нюз енд уърлд рипорт“ е притежание на Мортимър Цукерман, евреин, естествено, който е и главен редактор. Цукерман закупи преди 8 години и „Ню Йорк дейли нюз“ от наследниците на Максуел. Основните вестникарски магнати имат дялове и в световните осведомителни агенции — „Асошиейтед прес“, „Юнайтед прес“ и „Интернешънъл нюз сървиз“. Общо четири-пет еврейски вестникарски групировки владеят печата в Щатите. Напоследък все повече сливания на големи медийни корпорации карат някои наблюдатели да мислят, че монополизмът в печата е реален факт в САЩ. Днес в тази страна се издават 1574 вестника, от които само 324 нискотиражни вестници са горе-долу независими.

Когато в България се заформи медиен скандал, коментарите винаги опират до сравненията с Америка. САЩ е разглеждан като еталон на информационната демокрация. Дори фактът, че у нас медийният пазар е несравнимо по-малък, се разглежда винаги като отрицателен фактор. Но дали понякога хаотичният артистизъм и дребният, накъсан на много интереси свят на медиите в малките държави като нашата не дава по-добра възможност за това, за което журналистите винаги бленуват и никога не доживяват да видят — пълната свобода на изказ и липсата на табута. Ако се вгледаме в собствеността на големите американски медии, ще видим, че монополизмът и уедряването на капитала там са довели нещата до една тотална и перфектна схема за контрол върху общественото мнение. Контрол, построен не върху политическата принуда, както беше в тоталитарните държави, а върху икономическата мощ, която прави една днешна щатска мултимедийна компания по-силна от бившите политбюра в съветския блок, за които нямаше пречки при налагането на волята им. ТВ пазарът е загърбил конкуренцията. Ако Ленин живееше днес в САЩ, щеше да перифразира себе си и да каже: „Телевизията е най-мощното средство за превъзпитание на масите.“ До 1976 г. в Щатите положението се владее от трите гиганта — Си Би Ес, Ен Би Си и Ей Би Си. През същата година обаче започва бумът на кабелната тв. Групировката „Тайм Инкорпорейтид“ завладява развлекателните програми и ги предлага по кабела на десетки милиони американци. През 1990 г. в САЩ вече има 495 основни кабелни мрежи, а филиалът на Ей Би Си — ESPN (Ентъртеймънт енд спортс програминг нетуърк) с президент Стивън Бернщайн държи 61 милиона абонати. Чии са тези гиганти? „Кепитъл Ситиз Ей Би Си“ (фирмата, притежаваща Ей Би Си), е купена през 1995 г. от Майкъл Айзнер, американец от еврейски произход. Той е президент и на компанията „Уолт Дисни“. Империята „Дисни“ включва в себе си няколко други тв компании: „Уолт Дисни Телевижън“, „Тъчстоун Телевижън“ и „Буена Виста Телевижън“. В този холдинг влиза и кабелна мрежа с 14 милиона абонати и две компании за видеопродукция. Към „Дисни“ влиза и „Мирамакс Филмз“, огромна филмова къща, управлявана от братя Вайнщайн. Купувайки Ей Би Си, Айзнер създава империя с оборот $16,5 милиарда. Основните градове в САЩ — Ню Йорк, Чикаго, Лос Анджелис, са обхванати от нея. 225 дъщерни тв станции из цяла Америка също влизат в мрежата. Така на практика един собственик се оказва оформител на общественото мнение на около стотина милиона американци. „Кепитъл Ситиз Ей Би Си“ има 1 милиард долара годишна печалба само от печатна продукция. Тя владее фирмите „Феърчайлд“ (издания за жената), „Чилтън“ (автопериодика) и издателската група „Дайвърсифайд Пъблишинг“. „Тайм Уорнър“ е вторият гигант на тв пазара. Нейният президент се казва Джералд Левин. Филиал на „Тайм Уорнър“ е HBO (Ейч Би Оу) — най-голямата в света кабелна мрежа за развлекателни програми. Към това влизат и „Уорнър Мюзик“ с шеф Дени Голдбърг. Издателското направление на „Тайм Уорнър“ включва най-големите списания в САЩ и света: „Тайм“, „Спортс Илюстрейтид“, „Пийпъл“, „Форчън“. Това направление се оглавява от Норман Перлщайн. Как Търнър бе погълнат от Левин? Си Ен Ен е световноизвестна сателитна телевизия. Тя минава за много мощна, но всъщност се нуждае от капитали, за да поддържа световната си слава и Тед Търнър се опитва да приобщи Си Би Ес. 20% от Си Би Ес обаче са купени преди това тайно от същия Джералд Левин чрез сънародника му Лоурънс Киш. Така Левин блокира щенията на Търнър и накрая принуждава „Търнър Бродкастинг Систъм“ да се слее, но в подчинено положение с „Тайм Уорнър“. След което Левин купува и Ен Би Си за $3,5 милиарда в съдружие с Айзнер. Така Левин става едноличен владетел на огромна империя, включваща най-мощната информационна телевизия — Си Ен Ен, и необозрими възможности за оформяне на вече не само американското, а световното обществено мнение. Третата по мощ тв компания е „Вайаком“, оглавявана от Самнер Ротщайн. Тя има годишен доход колкото българския външен дълг — $10 милиарда. „Вайаком“ произвежда и продава програми на трите най-големи тв компании в САЩ, притежава 12 тв станции и 12 радиостанции. В собствеността и влиза и „Парамаунт Пикчърз“, една от най-големите студии за игрални филми. На „Вайаком“ принадлежат също Ем Ти Ви, „Шоутайм“ и „Никлодеон“.