Волен Сидеров - Бумерангът на злото

Ротщайн притежава 76% от „Вайаком“, което прави $3 милиарда. Чак четвърта по мощ е „Нюз Корпорейшън“ на Рупърт Мърдок. Той е собственик и на телемрежата „Фокс“ и на киностудията „Туенти Сенчъри Фокс“. Мърдок стъпи вече и в България, след като купи втория национален канал на БНТ. Той е притежател на най-авторитетния лондонски вестник „Таймс“, както и на сателитния канал „Скай Телевижън“. Разнообразието е привидно. Оказва се, че най-големият тв и изобщо медиен пазар — американският, е собственост на двама-трима магнати-евреи, които придобиват по-голяма власт от най-смелите мечти на класическите диктатори. От тях зависи какво ще гледат и с какво ще израстват стотици милиони американци. На практика това, което е същност на нормалния пазар — конкуренцията, отсъства от американската медийна територия. Днес трите кита на телевизията в САЩ — Ей Би Си, Ен Би Си и Си Би Ес, са притежание на преплетени един с друг, броящи се на пръстите на едната ръка собственици. Това са Майкъл Айзнер, Джералд Левин и техни креатури. Към тяхната собственост влизат и фирмите за производство на филми и развлекателни програми, така че кръгът се затваря — едни и същи хора имат и каналите, и програмите, които текат по тях. Неизброените дотук две други големи медийни компании — Ем Си Ей и „Юнивърсъл Пикчърс“, са притежание на Едгар Бронфман, който е и президент на фирмата „Сийграм“ за производство на алкохол, както и председател на Световния еврейски конгрес. Дали при това положение българският медиен хаос не е за предпочитане, питат се днес феновете на свободата на словото и журналистиката. В него поне няма такава концентрация на интереси, което все още позволява една, колкото и парадоксално да звучи, недопустима свобода на изказа за САЩ. Това се потвърждава на практика. През 1999 г. един читател на Интернет-изданието на българския вестник „Монитор“ писа от Щатите по повод една статия за двойния стандарт на САЩ и Запада: „Такъв материал не може да излезе в САЩ.“ Както и да приемем тези думи, те дават материал за размисъл.

Най-добре обобщава нещата обаче един от шефовете на „Ню Йорк Таймс“ през 20-те години, Джон Суентън (John Swainton), който споделя пред колегите си на един банкет тъжната истина за своя занаят: „Свободна преса няма! Вие, скъпи приятели, знаете това и аз — също. Нито един измежду вас не би се осмелил честно и открито да каже своето мнение. Занаятът на журналиста е по-скоро да руши истината, направо да лъже, да обръща нещата, да клевети, да пълзи в краката на Мамона и отново и отново да продава съвестта си, своята родина и раса срещу хляба, който всекидневно печели. Ние сме инструменти, ние сме крепостните на финансово силните зад кулисите. Ние сме марионетките, които подскачат и танцуват, докато ония дърпат конците. Нашите умения, знания и способности и дори собственият ни живот принадлежат на тях. Ние не сме нищо друго, освен проститутки.“ (цитатът е по „Nation Europa“, 1968 — 11.2).

Възможно ли е светът в момента да се управлява от тесен свръхелит, който е приел богоборческата, произлизаща от юдаизма идея за тотална власт над народите? Наричат това „теория на конспирацията“. В същото време очевидни факти подхранват тази теория, но биват подминавани със съмнителна индиферентност от световните медии. По-горе обяснихме причините за това. След като основните медии в САЩ, което значи и в света, са в ръцете на същия този свръхелит, как той сам да се изобличава. Няма логика. Могат да го изобличават отделни малки и незначителни в международен план национални медии на отделни държави. Това съвсем не е достатъчно, но е нещо, което може да даде материал за размисъл на много хора.

Отделни автори също водят донкихотовски битки, за да извадят на бял свят картината на провежданата от свръхелита война срещу основното население на планетата, което не е сред „избраните“ и затова трябва да загине във войни помежду си или да стане опитно зайче за социално-икономически експерименти от рода на тоталитарните режими — нацизъм и комунизъм, или пък днес — на техния аналог — диктатът на МВФ.