Волен Сидеров - Бумерангът на злото

Много са примерите, които доказват, че елитът, който води битка срещу християнството и подчинява държавите със сила или икономически, съществува. Някои го наричат Комитет 300, както Джон Колеман например. Този бивш служител на британските спецслужби лично се сблъсква с организираните действия на наднационалната върхушка, направляваща политиката и икономиката на днешния свят. Едни и същи имена като Ротшилд, Вартбург, Морган, Шиф се преплитат в новата история и играят решаваща роля през целия XX век според книгата на Колеман „Комитет 300“. Днес се оказа, че отново името на Морган е вплетено и в събитията на 11 септември, когато се изясни собствеността на Световния търговски център и парцелите под него.

Не са малко западните и руските автори, посветили усилията си на изучаването на този феномен. Един финансов елит, който дава пари и на болшевиките, и на нацистите, и на терористи след Втората световна война, с които уж се бори.

Американският икономист и политолог Антъни Сатън, дълги години работил в Хувърския институт по проблемите на войните, революциите и мира, също е навлязъл дълбоко във връзките на финансовия световен елит с големите катаклизми на века. Той пише редица книги за връзките между Уолстрийт и болшевишката революция, за връзките между Уолстрийт и режима на Хитлер.

И вследствие на които народ след народ стават по-бедни и по-зависими от същия този свръхелит.

Автори като Сатън, Колеман, Гари Алън, Уилям Стийл и много други подобни извеждат действията на свръхелита като класическа схема на диалектиката: теза — антитеза и синтез. Според тях създаването на една световна сила като комунистическа Русия, след това на нацистка Германия и сблъскването им са брилянтно изпълнение на тази диалектика.

В тази теория има логика наистина. Какво представлява светът след Втората световна война? От една страна — опустошена, разсипана Европа, чиято западна част не може да се вдигне на крака без САЩ. От друга — един съветизиран свят, обхващащ Русия, Източна Европа, Китай, Северна Корея и някои по-малки части на Азия. Сърцето на Европа — Германия, е омаломощена и гузна, тя десетилетия няма да преодолее „вината“ си за това, че е разпалила световна война и „унищожила милиони евреи“. Всяка стъпка в световната икономика на Запада вече ще се диктува от САЩ, от свръхелита, от Федералния резерв, който е създаден през 1913 г. и представлява сбор от няколко големи (главно еврейски) частни банки. След изкуствено предизвикания срив на борсите през 1929 г. стотици фалирали частни банки са изкупени и приобщени от „Комитет 300“ или „Ордена“. Днес основната част от световните капитали се управляват от по-малко от процент от населението на Земята. Около 1200 милиарда долара са виртуалните пари, които всеки ден се въртят в борсови игри. Огромна част от тях са без покритие. Тази сума е 40 пъти повече от реалната световна всекидневна търговия. Американският долар няма златно покритие от 1971 г. официално и още през тази година президентът Никсън признава, че само в Западна Европа циркулират 55 милиарда долара без покритие, а в целия свят те са 80 милиарда. Днес те са стотици милиарди, но едва ли някой може да ги изчисли точно.

Над 90% от населението на САЩ живее на кредит и зависи от ходовете на свръхелита, назначил поредния евреин — Алън Грийнспан, за шеф на Федералния резерв. С едно мръдване на пръста по клавиатурата, този елит може да направи безимотни и безпарични стотици милиони американци, плуващи днес в измамно благополучие. Това вече е ставало през 1929 г. Това става и в днешно време, но на порции, като опити върху бели мишки.

През март 2001 г. страшен фондов трус разтърси Нюйоркската фондова борса. Индексът Дау Джонс падна под критичните 10 000 пункта. Това бе отчетено като „най-големия спад в абсолютна стойност за един ден в историята на индекса“ Последва верижна реакция в Азия. Само за четири часа загубите на 100 от водещите компании са били над 150 милиарда долара. Някои от тях са престанали да бъдат водещи, а други са станали още по-водещи. Този процес на глобализация ни се представя днес като прогрес на човечеството. Прогрес ли е това наистина?

Все повече са гласовете на интелектуалци и експерти, които предупреждават за опасността, която води след себе си свръхконцентрацията на капитала. Френският финансов теоретик Бутилие пише: „Светът се стреми да стане една голяма Борса под благосклонния поглед на държавните правителства.“