Волен Сидеров - Бумерангът на злото

Красноречива е директивата още на бащата-основател на САЩ — Бенджамин Франклин, който пише през 1754 г., че основателите на новата държава трябва „да отблъсват туземците, за да дадат жизнено пространство на своя народ“. Както виждаме, теорията за жизненото пространство, която обикновено се свързва с Хитлер, е философия на американските бащи на нацията.

Тази линия се поддържа от повечето американски президенти в следващите две столетия. Още в началото на XX век през 1904 г. президентът Теодор Рузвелт, масон, обявява правото на САЩ да се превърнат в „континентална полиция, наблюдаваща реда и доброто управление в страните от Латинска Америка“. Тезисите стават реалност и за няколко години САЩ колонизират Панама и Никарагуа, патрулирайки с ескадра от 5000 морски пехотинци край бреговете им. За държавни глави Вашингтон слага пионки. Марионетката им в Никарагуа например Хуан Естрада признава по-късно, че е получил $ 1 000 000 през 1909 г. от янките, за да продаде интересите на страната си и да сключи неизгоден за нея заем с американски банки. Естрада е сменен с още по-послушния Адолфо Диас, който дава право на ползване от САЩ „за вечни времена“ върху собственото си отечество. Този сюжет се повтаря във всички латиноамерикански държави през целия XX век. Правителствата там се сменят по заповед от САЩ, ако не работят за интересите на щатските банки и компании. Всеки държавник със собствено или националистическо мислене бива свалян с военен преврат и често убиван. Бившият президент на Гватемала Хуан Аревало е преброил повече от 40 такива преврата, извършени с военната и финансовата помощ на САЩ в Латинска Америка само до 50-те години.

Джордж Кенън — един от видните американски дипломати и теоретици на политическата мисъл, казва нещата директно през 1948 г.: „Ако искаме да задържим разликата между нашето богатство и бедността на другите, трябва да оставим настрана идеалистичните лозунги и да се заловим за чистите и прости понятия за власт.“

Това цинично изказване обобщава юдейската идея за надпоставеност на една нация над другите и за липсата на морал в отношенията с други държави. Няма друга държава в света, която да е водила толкова завоевателни войни извън границите си през XIX и XX век, колкото САЩ.

Този двоен стандарт на САЩ обяснява защо тази „демокрация №1“ на планетата поддържа след Втората световна война десетки диктаторски и нямащи нищо общо с демокрацията и пазарната икономика режими. Например кървавата диктатура на Перес Хименес във Венецуела, въвел убийствата и изтезанията като нещо всекидневно в страната си. Лично президентът Айзенхауер го награждава през 1954 г. с орден Legion of Merit за това. Военната диктатура на генерал Чун в Южна Корея също има пълната подкрепа на САЩ. Чун през 1980 г. изби с американска помощ над 2000 души само при една акция. Друг фрапиращ случай за износ на терор от САЩ е Индонезия. Тази държава е оглавена от националистическия лидер Сукарно след Втората световна война и ликвидирането на холандската колониална зависимост.

Сукарно става прекалено независим и САЩ не са доволни от него. Те задействат армията чрез своите инструктори в нея и агентурата на ЦРУ. Едно изследване на RAND Corporation, публикувано от университета в Принстън, сочи, че превратът, извършен на 30 септември 1965 г. от проамериканския генерал Сухарто е подготвен и планиран с американска помощ. Резултатите са ужасяващи. Само за броени дни и седмици са убити около 250 000 души според данни на ЦРУ! Според „Амнести интернешънъл“ те са половин милион! Това са главно безимотни селяни и обикновени хора, обявени за „комунисти“. На американското обществено мнение не му трепва маслинката в мартинито от тези новини. Напротив, убийствата биват възхвалявани и насърчавани от щатската преса. Например тиражното списание „Ю Ес Нюз енд Уърлд Рипорт“, собственост на американския евреин Джералд Левин, отразява клането в Индонезия с патетичната статия „Индонезия — надеждата там, където никога не я е имало“. В статията се описват светлите перспективи пред държавата в която току-що са избити половин милион души.

Друг водещ американски вестник „Ню Йорк Таймс“, собственост на американския евреин Артър Сулцбергер, описва възторжено как администрацията на Джонсън е „очарована от новите впечатляващи перспективи, които се откриват пред Индонезия“.

За да сме наясно защо водещите американски медии пишат така и възхваляват масовите убийства, трябва да знаем кой ги притежава.