Волен Сидеров - Бумерангът на злото

Не е ясно какво е предизвикало тази изповед на човека, който заповяда хладнокръвно да бъде бомбардирана цяла една суверенна християнска държава — Югославия, през 1999 г. и да бъдат избити над 2000 цивилни, нямащи нищо общо с Милошевич. Да бъдат разрушени 365 православни храмове и манастири, някои от които датираха от XIV век. Да бъдат разрушени десетки мостове на Дунав, което засегна икономиката на няколко съседни страни. „Ние защитаваме нашите ценности“, каза тогава същият Клинтън. Променил ли си е виждането за ценностите оттогава? Дали е разкаяние или нов пристъп на демагогия, продиктуван от тези, които нареждаха през цялото време на Клинтън какво да прави, може би никога няма да стане ясно.

Важното е, че твърдението на бившия щатски президент е истина. САЩ не само са изградени върху терора, те го изнасят по цял свят десетилетия наред. След като става база на „богоизбраните“, управляващата върхушка на Америка си поставя целта да подчини „гоите“, низшите народи и нации. И действа с размах.

Според официалната американска историография „История на американската армия“ и бюлетина на военното министерство на САЩ „Командърс дайджест“ само през XIX век САЩ са водили 120 завладяващи чужди земи войни. Провели са 8600 бойни операции и военни нападения. От 1945 г. до 1972 г., според същия бюлетин, американските въоръжени сили са взели участие в 17 военни конфликта и 19 въоръжени стълкновения извън територията на САЩ.

През 1823 г. е формулирана т.нар. „доктрина Монро“ по името на тогавашния щатски президент. Тази доктрина обявява „Америка — на американците“ и орязва намесата на останалия свят в делата на САЩ. Което позволява на американците през следващите десетилетия да овладяват насилствено двете Америки чак до Огнена земя. Терорът наистина става държавна политика на САЩ. Огромен парадокс е, че днес всеки ученик знае за Щатите, че са първата в света демокрация, която някак си се е родила ей така — като голяма свръхдемократична страна. Фактите показват, че оформянето на днешната държава-континент САЩ е станало основно чрез погазване на човешки права, геноцид, завоевателни войни срещу съседни държави и безскрупулно избиване на цивилно население от различни етноси.

Генерал Андрю Джексън, останал в историята като историческа военна фигура и президент на САЩ, лично е ръководил например наказателните операции в началото на XIX век в щатите Флорида, Луизиана, Алабама и Тенеси. Там се провежда истински геноцид спрямо коренното население — над 20 000 души са избити само в една битка, пише във военните анали на САЩ.

Целият XIX век е за САЩ поредица от завоевателни войни и „наказателни операции“ извън страната, понякога на десетки хиляди километри. Военноморски набези американците правят в Индонезия през 1829–1930 г., в Китай през 1857–1860 г., в Корея през 1871 г., през 1875 г. — в Хавай, когото принудили „да се присъедини към САЩ“ след 20 години, през 1898 г. — във Филипините. Последната колониална агресия била толкова драстична и кървава, че накарала американски общественици начело с писателя Марк Твен да изразят публични протести. Твен с възмущение цитира заповедта на командващия десанта на Филипините генерал Смит: „Убивайте всички по-възрастни от 10 години!“

Латинска Америка е обект на специално внимание на САЩ. Този заден двор на новата Юдея — Америка, е управляван главно чрез морската пехота на САЩ. Схемата е една и съща навсякъде — сваля се всяко правителство, което има и зародиш на мисъл за национално самоопределение и национален възход. Налагат се чрез оръжие неизгодни договори на страните, насажда им се американски монопол върху търговията и експлоатацията на природни богатства и се слагат на власт военни режими-марионетки. За държавни лидери се избират подкупни или садистични типове, за които избиването и ограбването на собствените народи не значат нищо.

Ето как описва „наказателна операция“ в Доминиканската република през 1916 г. един от командващите — я капитан Вайс: „Заехме позиция в покрайнините на селището. Отдалеч се виждаше, че приближава тълпа местни цивилни жители. Хората нещо крещяха, възмущаваха се. Изчакахме да приближат и открихме огън. Виждах как на лицата на местните се изписваше недоумение… Картечниците повалиха първите редици. Преброих 39 трупа. Ние бяхме изпълнили задачата.“

Този типичен за стратегията на САЩ епизод е същност на външнополитическото мислене и днес за американците. Преди няколко години водещият на българското телевизионно предаване „Наблюдател“ Тома Томов интервюира капитана на американски самолетоносач в Средиземно море. „Защо сте тук, каква е мисията ви?“, запита водещият. „Ние сме готови да защитаваме световния ред във всяка точка на земята“, отговори убедено американецът. Той едва ли можеше да каже обаче какво налага редът в държави на десетки хиляди километри от Вашингтон да се поддържа именно от САЩ. Под световен ред върхушката на САЩ разбират насилственото налагане на техните интереси навсякъде. Това световноизвестният професор по лингвистика от Масачузетския технологически институт Аврам Ноам Чомски нарича „петата свобода“. Той пародира Франклин Де-лано Рузвелт, който в Атлантическата харта по време на Втората световна война прокламира четирите основни свободи на западните съюзници: свобода на словото, свобода на религиите, освобождаване на нуждите и освобождаване от страха. Петата свобода, казва Чомски е свободата, която САЩ си определят сами — това е свободата да грабят и експлоатират. Самият Чомски е евреин и е известен с критиките си към системата на управление в САЩ от анархистични позиции. В случая обаче, както и в много свои изобличителни текстове, той изнася истини за двойния стандарт на САЩ спрямо останалата част на планетата, не само Третия свят, но и спрямо западноевропейските съюзници на САЩ.