Робърт Уорън - Нощен ездач

— Благодаря, сър — отвърна оня и се изплю в огнището. — Тъкмо ми хрумна и девиз на нашето братство, само че на френски — и окашляйки се леко, добави: — „Le bras pour le droit!“

— Добре звучи! — отбеляза Крисчън. — Даже много добре!

— Благодаря, сър — отвърна професорът.

— И какво ще рече?

Ще рече — професор Бол сбра върховете на бинтованите си пръсти. — „Правдата е на страната на силата!“ Ха тъй! — възкликна Крисчън. — „Правдата е на страната на силата!“ Умна глава си ти, професоре, истината ти казвам! Нали, Пърс? — и той се обърна, шляпна Мън по рамото и го раздруса.

— Да, сър, вярно е — съгласи се той.

— Ама и доктора… — продължи Крисчън и посочи към стола на доктор Макдоналд. — И него си го бива! — Той се обърна и го подкани: — Мак, я му разкажи как започнахте вие във вашия район?

Онзи отпусна лулата и заговори с благия си, напевен глас:

— Няма какво толкова за разправяне. Вече сме организирали три малки отряда от свободни фермери. Наричаме ги отряди. Във всеки отряд влизат десет души плюс един десетник. Десет е хубаво, кръгло число. Десет отряда образуват дружина, начело на която стои командир. Професор Бол — и той посочи с лулата към тъста си — искаше да наречем командирите стотници, но решихме, че…

— В най-славните си дни — прекъсна го професорът — римляните са били преди всичко здрави селяни. Така е според историята. Нали помните как Цинцинат 8 8 Луций Квинкций Цинцинат (5 в. пр.н.е.) — римски пълководец и държавник, национален герой на Рим, въплъщение на някогашния римски селянин, войник и държавник — бел.пр. е обработвал четирите си югера земя? Най-обикновен селянин! А какво казва Цицерон по този повод?

— Да ме убиеш, ако знам! — възкликна Крисчън.

— Казваше — и той го прониза с поглед, а след него и другите двама по ред — „а villa in senatum arcessebatur et Curius et ceteri senes, exquo qui eos arcessebant viatores nominati sunt.“ 9 9 от вилата в Сената бе повикан Курий и други още, призовани, след като бяха посочени от него и наречени съмишленици (лат.) — бел.пр.

— Сериозно?! — повторно възкликна Крисчън.

— Сериозно — отвърна професор Бол. — Но да се върнем на думата стотник.

— Да — продължи доктор Макдоналд, — решихме, че като се каже „стотник“, мнозина може да се объркат, защото звучи малко чуждо, а и нашата околия гъмжи от чуждестранни изкупвачи.

— Но в Библията го пише — рече професорът. — „И рече Бог на стотника, и ако вярваш, то ще стане.“ В самата Библия, нали ви казах!

— Да, пише го — съгласи се любезно доктор Макдоналд. — Но не всеки жител на Хънтър познава Библията като теб, професоре, и не е изключено мнозина да се объркат. Затова решихме, че командир по-добре ще приляга.

— Може би — отвърна обидено професор Бол.

— Начело на всички отряди стои главнокомандващ. Всеки отряд си избира десетник, те съответно избират командирите, а главнокомандващият и управителният съвет диктуват политиката. Така го виждаме и трябва да стане много скоро, ако искаме нещо да постигнем.

— Но внимавайте да привлечете почтени хора — предупреди професор Бол. — Никакви мошеници и пройдохи! Трябва да са само люде, ползващи се с добро име. И точно такива сме подбрали в околия Хънтър.

— Вярно е, все достойни хора са — потвърди доктор Макдоналд. — Единственото, което искаме от вас, мистър Мън, е да ни посочите няколко имена. А и лично да поговорите с хората, да ги подготвите, тъй да се каже. Можете да вземете неколцина, когато дойдете да положите клетва.

— Клетва ли? — сепна се Мън. — Значи вие полагате и клетва?

Професорът кимна замислено.

— Почтен ли е човек, няма от какво да се страхува — отвърна той и добави: — Свещена клетва!

— От вас искаме само да упражните влиянието си — продължи доктор Макдоналд. — И да ни дадете списък, за да пристъпим към действие.

— Списък ще ви дам — обеща Мън, — но няма да говоря с никого, докато самият аз не вляза в братството. След това може и да поговоря. Не знам защо, но предпочитам да бъде така.

— И това ако не е застраховка, здраве му кажи! — отвърна професорът и закима с глава. — Но аз винаги съм уважавал подобни предпазни мерки, стига човек да знае какво иска и да го отстоява.

— Ще ви посоча няколко имена, ако ми дадете нещо за писане, мистър Бил.

Крисчън извади хартия, шишенце мастило и писалка от високото, украсено с дърворезба палисандрово писалище в ъгъла, чиято врата изскърца при отварянето й. С дебелите си, прекалено трескави за тази цел пръсти той отпуши мастилото и го сложи до лакътя на Мън, точно под очертания от лампата оранжев кръг. На тази светлина едва забележимите жилки и наподобяващите златиста ръжда петна, които изпъстряха мраморния плот, се открояваха още по-силно. Мън забеляза това и в мига, в който хвана писалката, се сети как, когато за първи път дойде тук, светлината във вестибюла бе обагрила лицето на Лусил Крисчън в златист загар, подобен на разливащите се сега върху мрамора лъчи.