Робърт Уорън - Нощен ездач

Професор Бол вдигна властно ръка, сякаш въдворяваше ред в класната стая и се усмихна.

Да предположим, че има още едно сдружение, чиито главна цел е контролът върху предлагането. Но нека първо да направим едно малко отклонение. Кога тютюневите насаждения са най-уязвими, питам аз? Когато са млади и крехки. Когато са още в разсадника, преди да отидат на полето. Няколко удара с мотиката и хиляди фунтове тютюн изчезват. От това по-просто няма.

— Искате да кажете… — започна Пърси Мън и се взря в бледото, благообразно лице на професор Бол с неговото високо и тясно чело и проскубана брада. — Предлагате да унищожим разсада на хората?

— Може така да се направи, че вината да се окаже тяхна отвърна професорът. — Ще им дадем право на избор — или да влязат в сдружението и да съблюдават неговите закони и разпоредби, или — и той извърна кроткия си поглед от Мън и го впери в някаква въображаема точка в далечния, тъмен край на стаята, — или да си носят последствията!

Пърси Мън поклати глава и бавно се изправи.

— Мисля, че не ме бива за такова нещо — призна той.

Бил Крисчън бързо се спусна към него, стовари тежката си ръка на рамото му, сякаш за да го върне на стола, и изломоти:

— Не бързай като пале пред майка си, Пърс!

Доктор Макдоналд ги наблюдаваше от мястото си, полуусмихнат, а загасналата лула все тъй стърчеше между зъбите му.

— Човек понякога и понятие си няма на какво е способен — рече професорът. — Вземи мен например.

Пърси Мън бавно се отпусна на стола.

— Аз съм си по душа миролюбив. Никога не съм вдигал ръка срещу човек. На младини слаботелесието не ми позволи да поема по пътя на славата като доблестен патриот, както направи чичо ти Мордесай. Често съм си мислил да стана свещеник и да започна да проповядвам Христовата вяра и нощи наред съм се борил с ангела 7 7 Има се предвид борбата на Иаков с ангела — Битие 32: 24–29 — бел.пр. , за да разбера дали наистина съм озарен от просветление свише. Пак ти казвам, миролюбив съм, но понякога човек сам себе си изненадва.

Мън поклати замислено глава и отсече:

— Не!

Но професорът така и не му обърна внимание. Дори не го гледаше.

— Това, което правя днес, утре може да се окаже погрешно. И в Библията го пише, а и Аристотел го е казал. Ако правилно съм го разбрал, разбира се. За всяко нещо си има време. Човек дори не може да предположи на какво ще се окаже способен, когато му дойде времето. — И той отново се стрелна досущ като пепелянка към Мън, но сега в движението участваше и цялото му хилаво тяло. После вдигна ръка и разклати дългия си бинтован показалец. — Нашето време дойде! То е сега! Преди делото да е стигнало до съда! — и пръстът му се совна и забоде в гърдите на Мън като зареден револвер. — Точно сега, в тази минута, в сърцата на хората назрява буря. Не си мисли, че ти ще я предизвикаш. В Хънтър тя вече започна и все повече ще се усилва. Ти няма да я предизвикаш, но ще направиш така, че да я усетят. А и не можеш да я предотвратиш, защото е неизбежна, тъй както не можеш да спреш планински порой, а само да го отбиеш, за да напои плодородната равнина, вместо да отива нахалос!

— Вярно е, ти никого не предизвикваш! — отново скочи на крака Бил Крисчън. — Предизвиква ни оня мръсник Толивър! И копелдаците, дето стоят зад него и чиито имена не знам, но, бога ми, ще ми се да ги знам, та да ги изреждам всяка нощ наместо молитва! Толивър и другите като него! Само не ми казвай, че пак ще седнеш заедно да си пиете уискито, както правеше едно време!

Същата нощ, преди да си легне, Мън се съгласи да влезе в Братството за защита и надзор. Още преди да изрече „Да, съгласен съм“, знаеше, че ще го стори. Противеше се на аргументите им, на напиращия у него порив, вкопчваше се в настоящето с онзи сляп инстинкт, който се опълчва дори срещу желаната и очаквана промяна и кара човек да се бави, когато бяга от някое неприятно, но до болка познато място. А може би го правеше, за да изпита още по-силно сладостта на мълчаливото съгласие и облекчението да бъде още по-голямо, когато стигне до последния преход към увереността. Щом заяви „Да, съгласен съм“, забеляза как доктор Макдоналд, който през цялото време не беше отронил нито дума, му отправи своята полуусмивка, с която сякаш казваше, че от самото начало е знаел какво ще стане.

— Братство за защита и надзор! — възкликна Крисчън. — Голяма работа, нали? Защита и надзор! Много си умен, професоре! Прав ли съм, Пърс?

— Да, сър — съгласи се Мън.

— Винаги съм казвал, че е хубаво човек да е попрочел туй-онуй. От много глава не боли. Я го погледни какъв човек е станал! — и той посочи стройната, измършавяла фигура на професора.