Робърт Уорън - Нощен ездач

Свидетелите продължаваха да се нижат в нескончаем поток. Уилкинс изглеждаше отегчен и самоуверен. Вече се бе отказал от кръстосания разпит и само от време на време задаваше по някой формален, изпълнен с презрение въпрос.

И така беше, докато не се появи Ал Търпин. Но дори и тогава Уилкинс, поне в началото, не промени държанието си.

Ал Търпин беше човек канара и само мускул, с мургава кожа и оредяваща, мазна на вид коса. Върху работния комбинезон беше навлякъл кафяво вълнено палто. Говореше мудно и разсъдливо, като току млъкваше насред някое изречение, сякаш беше забравил къде се намира и престанеше ли да говори, запечаталата се в съзнанието му картина изчезваше. В същото време бавно примигваше срещу вперените в него очи. После, подканен от прокурора, поклащаше покорно и извинително глава, като неочаквано разбуден от дрямка човек, прокарваше език по устните си и продължаваше.

Почти на пръсти някакъв мина по пътеката, приближи масата, на която седяха Уилкинс и доктор Макдоналд, надвеси се над адвоката и припряно започна да му шепне нещо. Онзи направи знак на доктора и той на свой ред се наведе. Мън ги наблюдаваше и се опитваше да разбере кой е новодошлият. И тогава си спомни, че е братовчед на Уилкинс.

Адвокатът погледна часовника си.

Доктор Макдоналд закима, а Уилкинс щракна капачето на часовника. Пристъпвайки все така на пръсти, онзи се отдалечи по пътеката между редовете, докато с разсъдливия си глас Ал Търпин продължаваше да дава показания.

— … бях член на сдружението — говореше той — и си бях предал реколтата в него. Възлизаше на трийсет и пет хиляди фунта — добра беше, като се има предвид сезона… и…

— Възразявам, ваша милост! — развика се внезапно Уилкинс.

Ал Търпин бавно и като че ли с облекчение и благодарност обърна поглед към него.

— Смятам, че тези показания нямат никакво отношение към делото. Реколтата на мистър Търпин и връзките му със сдружението…

— Възражението се отхвърля!

Уилкинс седна и впи ръце в ръба на масата.

Ал Търпин продължи. Това, което получил за тютюна си, било значително по-добро в сравнение с други години. Лошото било чакането и хората разправяли, че цената щяла да падне и сдружението губело членове.

Уилкинс отново протестира, но възражението му пак бе отхвърлено.

— Тогава чух да се говори — продължи оня, — че някои в близката Хънтърска околия взели да се сдружават, за да променят нещата…

— Като терористична ли ви беше представена организацията им? — попита прокурорът.

— Възразявам! — викна Уилкинс, като стана и размаха ръка. — Моят опонент подвежда свидетеля.

— Възражението се отхвърля!

— Но ваша милост… — упорстваше Уилкинс.

— Възражението се отхвърля!

— Бихте ли отговорили на въпроса ми? — обърна се отново прокурорът към Ал Търпин.

— Доколкото си спомням, не. Просто казаха, че някакви се сдружавали и щели да правят нещо. Така поне…

— Протестирам! Това са слухове и не бива да се смятат за доказателство! — възмути се Уилкинс.

— Възражението се приема! — съгласи се съдията и добави: — Моля свидетелят да се ограничава с показания, които имат пряко отношение към делото.

Ал Търпин се озърна и бавно отърка огромните си ръце в коленете.

— Та нали това правя — промърмори той. После замълча, сякаш за миг се бе вглъбил в себе си, а след малко продължи: — Веднъж дойде някакъв, не мога да кажа точно кой ден беше, ала доста подир разсаждането миналата пролет. Каза си името, ама на, изхвръкнало ми е от ума. Беше среден на ръст — той се запъна за миг и доуточни, — с пясъчноруса коса. Каза ми: „Мистър Търпин, нямате вид на такъв, дето ще се остави да го тъпчат и да го плюят.“ Аз, макар инак да съм кротък човек, отвърнах: „Вярно, още никому не съм служил за изтривалка.“ А оня продължи: „В Хънтърска околия…“

Уилкинс блъсна стола си назад и той рязко изтрополи.

— Протестирам! Това са чисто и просто празни приказки! Този среден на ръст човек — и той започна да имитира гласа на Ал Търпин, — с пясъчноруса коса, чието име свидетелят не може да си спомни…

Съдията удари с чукчето по масата и обяви:

— Възражението се приема, но моля защитата да уважава съда!

— Мистър Търпин, станахте ли член на някаква тайна организация? — попита прокурорът, после извърна очи и някак лукаво и самодоволно изгледа присъстващите в залата, а накрая и Уилкинс.

Ал Търпин не отговори. Като че ли бе загубил ума и дума.

Уилкинс си гледаше часовника.